Определение №102 от 18.6.2010 по гр. дело №762/762 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 102
София, 18.06.2010 година
 
                            В    И   М   Е   Т   О    Н   А    Н   А   Р   О   Д   А
 
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно  заседание на шестнадесети юни две хиляди и десета  година, в състав:
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
          ЧЛЕНОВЕ:  СНЕЖАНКА  НИКОЛОВА
          ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
 
 
при  участието на секретар  
изслуша докладваното от съдията  БАЛЕВСКА
гр.дело № 762 /2010  година,  и за да се произнесе, взе предвид:
 
Производството е по чл. 303 и сл. ГПК , образувано по молбата- „частна жалба” на Д. С. ЙОРГОВА от гр. С. за отмяна на Решение Nо 8 от 10. 01.2009 година по гр.възз.д. Nо 342/2008 година на Ловешкия окръжен съд, с което е оставено в сила Решение Nо 386 от 08.08.2008 година по гр.д. Nо 497/2007 година на Ловешкия районен съд по отхвърления ревандикационен иск по чл. 108 ЗС на недвижим имот в гр. Л. на основание наследствено правоприемство. Поддържа се , че едва след влизане в сила на посочените решения се е запознала със съдържанието на Пълномощно на съпрузите С. Я. и В. Я. , за който документ е ставало дума по делото , но същият не е бил представен, за да се иска неговото изследване и коментиране във връзка с поддържаната от мен теза , че сделката по НА Nо 40/1995 година е симулативна. Излагат се и доводи за констатирана липса на доказателства-приложения към касационната жалба, мотивирала, според жалбоподателката, отказа на касационния съд да допусне до касационно обжалване въззивното решение. Искането за отмяна се басира на посочените две обстоятелства , без да се сочи конкретна хипотеза по чл. 303 ал.1 ГПК.
В срока по чл. 306 ал.3 ГПК е постъпило писмено възражение от ответниците по молбата за отмяна – С. Я. и В. Я. , с което се оспорва допустимостта на отменителното производство от гл.т. липсата на формулирано основания за отмяна , както и поради изтичане на прекузивен срок за представяне на пълномощното като ново доказателства.
По подадената молба за отмяна и на основание чл. 307 ал. 1 ГПК , състав на ВТОРО отделение на ВКС- гражданска колегия, намира :
Съгласно действащата правна уредба – чл. 303-309 ГПК, отменителното производство е уредено като двуфазно производство , като разглеждането на молбата за отмяна по същество, се предшества от постановяване на нарочно определение по допустимостта на молбата за отмяна/ но не и по допустимостта на самото отменително производство/.
При липсата на законоустановени условия за допустимост на самото отменително производство, каквито законодателят е въвел за касационното обжалване с разпоредбата на чл. 280 ал. 1 ГПК, настоящият състав на ВКС намира , че проверката на допустимостта на молбата за отмяна , следва да се ограничи в рамката на надлежното упражняване на правото да се иска отмяна от гл.т. спазване на установените в чл. 305 ГПК процесуално преклузивни срокове за предявяване на молбата за отмяна , както и от гл.т. на наличие на точно и коректно формулирани основания за отмяна по см. на чл. 303 ал. 1 ГПК.
С молбата за отмяна молителката Д. С. Й. не релевира нито едно от конкретните фактически основания , установени в нормата на чл. 303 ГПК. Посочените в молбата за отмяна – т.н. ЧАСТНА ЖАЛБА основания, съставляват оплаквания за неточна преценка на фактите и правоотношенията между страните от съдебните инстанции, които оплаквания не могат да бъдат квалифицирани като основания по см. на закона .
Доколкото се поддържа , че след влизане в сила молителката се е запознала със съдържанието на документ- Пълномощно от дата 04.07.2006 година на съпрузите С. Я. и В. Я. , за който документ се е знаело в хода на делото, но същия не е представен, то не може да се приеме , че се поддържа основание по см. на чл. 303 ал.1 т.1 ГПК след като не се сочи връзката на документа с предмета на спора, нито самият документ съдържа данни/ заверка на компетентен орган / кога е станал достояние и притежание на страната .
Върховният касационен съд многократно е заемал становище , че производството за отмяната на влезли в сила решения , като изънреден способ за проверка на ползващите се със сила на присъдено нещо съдебни актове, е подчинено на строго регламентирано основания. Когато се касае до искане за отмяна поради новооткрито обстоятелства или ново доказателство , отмяната като производство е допустима само ако тези нови факти не сочат на основание , от което произтичат права за страната за друг път на защита на правата. След като един документ, въпреки знанието за неговото съществуване и местонахождения/ по нотариалното дело/ , не е бил надлежно приобщен към доказателствения материал „за да бъде „изследван и коментиран”, то страната разполага със самостоятелен път на съдебна защита именно „да изследва и коментира” писмения документ в желаната от нея посока, но не разполага с правото да иска приобщаване на документа като доказателство по приключилия спор , с оглед това изследване и коментиране в насока евентуално да бъде променен резултата по делото.
Данните по т.н.”частна жалба”сочат , че молителката е недоволна от резултата на касационното обжалване – Определението по чл. 288 ГПК с което не е допуснато касационно обжалване на решението, чиято отмяна се иска, Избраният път на обжалване определението по чл./ 288 ГПК е недопустим , тъй като форма за правораздавателен контрол по пътя на обжалването по ГПК за определенията по чл. 288 ГПК няма предвиден по закон. След като посочените „пороци” на решението на ВКС по своята процесуална характеристика не съставляват основания за отмяна по реда на извънредния извън инстанционен ред, то исканата отмяна се явява процесуално недопустима .
С отговора на ответниците по молбата за отмяна С. Я. и В. Я. адв. С се претендират разноски от 430 лв./ адвокатски хонорар/ при прекратяване на делото. Настоящият състав намира , че съгласно чл. 81 ГПК във р. С чл. 78 ал.4 ГПК , действително ответниците имат право на разноски, но поради обстоятелството , че по делото не е представен писмен документ за тяхното заплащане от страна на молителите , претендираните разноски не могат да се присъдят.
По изложените съображения и на основание чл. 280 ал.1 ГПК и чл. 307 ал. 1 ГПК , състав на Върховния касационен съд- второ отделение на гражданска колегия
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата – титулувана като „частна жалба” на Д. С. ЙОРГОВА от гр. С. за отмяна на Решение Nо 8 от 10. 01.2009 година по гр.възз.д. Nо 342/2008 година на Ловешкия окръжен съд, с което е оставено в сила Решение Nо 386 от 08.08.2008 година по гр.д. Nо 497/2007 година на Ловешкия районен съд по отхвърления ревандикационен иск по чл. 108 ЗС на недвижим имот в гр. Л..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С. И. Я. и В. С. Я. за присъждане на разноски по делото в размер на 430 лв. / четиристотин и тридесет лева./ , на основание чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78 ал.4 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЯТА подлежат на обжалване с частна жалба по реда на чл. 274 ал.2 ГПК пред друг тричленен състав на ВКС, в едноседмичен срок от съобщението до заинтересованата страна , че е изготвено и обявено.
На основание чл. 7 ал.2 от ГПК препис от определението да се изправи на съответната страна- молител.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
 
 
 
ЧЛЕНОВЕ :
 

Scroll to Top