O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 572
София, 03.06.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести май две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 178 /2010 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 4333/ 15.12.2009 година на И. К. В. от гр. П. , заявена чрез адв. Е срещу въззивно Решение Nо 547 от 18.11.2009 година, постановено по възз. гр. д. Nо 214/ 2009 година Пазарджишкия окръжен съд , В ЧАСТТА , с което е оставено в сила Решение Nо 59 от 23.01.2009 година по гр.д. Nо 1553/2007 на Пазарджишкия районен съд по отхвърления , заявен като насрещен иск, по чл. 21 ал.1 СК-1985 г./ отм./ .
Поддържа се, че обжалваното решение е постановено в нарушение на съществени процесуални правила, материалния закон и недопустимо и неправилно, основание за отмяна по см. на чл. 281 т. 2 и т. 3 ГПК.
По делото е приложено изложение по см. на чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК, с което се поддържа основания за допустимост на обжалването по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК тъй като въпросът за допустимостта на всички доказателствени средства при доказване влагането на лични средства –по дарение от съпруга , заявил иск по чл. 21 ал.1 СК е разрешен в смисъл, различен от Решение Nо108 от 08.04.1999 година по гр.д. Nо 722/98 г. на ВКС-II отд.; Решение Nо 865 от 30.10.2005 година по гр.д. Nо 628/2005 година на ВКС-I отд., Решение Nо 116 от 07.02.1991 година по гр.д. Nо 1403/ 90 година на ВС I отд., както и по въпроса може ли да се приеме за недоказано твърдение на страната, ако за установяването на това твърдение страната е поискала допускане на повече свидетели , но съдът е отказа, разрешен в противоречие с т.6 на ТР 1/2000 ОСГК ВКС.
В срока по чл.287 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника по касация К. Д. ,.
Производството е образувано и по касационна жалба вх. Nо 4452/ 23.12.2009 година на К. Д. Д. от гр. П. , заявена чрез адв. д-р Р срещу въззивно Решение Nо 547/18.11.2009 година по гр.д. Nо 214/2009 година на Пазарджишкия окръжен съд , В ЧАСТТА , с която е отменено решението на първата инстанция по уважения иск на К. Д. по чл. 28 ал.3 СК-1985 г. /отм./ и е постановено ново, с което искът е отхвърлен.
Поддържа се , че в обжалваната част , въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, основания за отмяна по чл. 281 т.3 ГПК.
С приложеното изложение по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК, допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК се поддържа с довода , че по въпроса за приноса за придобиване на общото имущество по време на брака на страните и доказване на движимите вещи , в цялото семейно имущество , решението противоречи на практиката на ВКС/ВС – ТР 63/1984 година , ПП ВС 5/31.10.1972 година т.8 и Решение Nо 560/05.09.2009 година по гр.д. Nо 1535/2008 година на ВКС-I , Решение No 1065/28.10.1998 година по гр.д. Nо 1005/1997 година на III отд. на ВС,
В срока по чл. 287 ГПК е постъпило писмено становище, с което адв.елена П. , като п/к на И. В. оспорва редовността на касационната жалба поради липсата на адвокатки пълномощия на адвокатите , който са я изготвили, поддържа , че няма ясно формулиран материално-правен въпрос по см. на чл. 280 ал.1 ГПК, а по въпроса за приноса за придобиване на общо имущество по време на брака, цитирането на ТР 63/1984 година е неточно , тъй като поставеният въпрос няма нищо общо с казуса, както и неправилно се цитира ПП 5/72.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия , след преценка на изложените с касационните жалби основания по чл. 280 ал. 1 и ал.2 ГПК , намира :
Касационните жалби срещу въззивното решение, както в частта по иска по чл. 28 ал.3 СК -1985 г. / отм./, така и по чл. 21 ал.1 СК-1985 г. / отм./ са процесуално допустима както от гл.т. спазване на срока по чл. 283 ГПК , така и от гл.т. на наличие на обжалваем интерес над 1000 лв.
С посоченото решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция е отменил решението на районния съд , в частта , с която е бил уважен заявения от К. Д. срещу И. В. иска с правно основания чл. 28 ал.3 СК-1985 г./ отм./ като и е признат принос от 2/3 части в придобиване на общото имущество по време на брака на страните и е постановено ново решение , с което искът е отхвърлен. С. същото решение е оставено в сила решението на първата инстанция по заявения от И. В. срещу К. Д. , като насрещен, иск по чл. 21 ал.1 СК 1985 год. / отм./ за признаване изключителна собственост по отношение на придобития по време на брака апартамент в гр. П. в резултат на преобразувано лично имущество/ по дарение от родителите/.
По допустимостта на касационното обжалване по касационната жалба вх. Nо 4333/ 15.12.2009 година на И. К. В., по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
За да отхвърли иска по чл. 21 ал.1 СК 1985 год. /отм./, въззивният съд е приел , че липсва пълно и пряко доказване на фактите, установяващи влагането на лично средства в придобиване на процесния апартамент от страна на И. В. . Представеният в писмена форма „Договор за дарение” от 2005 година не е зачетен, тъй като надлежни доказателства за датата и съдържанието на договора, които да оборят направеното оспорване , не са ангажирани. Прието е , че от съдържанието на самия договор не може да се направи извод , че доколкото има дарена сума , то дарението не е на двамата съпрузи.
Поставеният въпрос за допустимостта на всички доказателствени средства при доказване влагането на лични средства по дарение от съпруга , заявил иск по чл. 21 ал.1 СК , не може да се приеме , че е разрешен в смисъл, различен от посочените съдебни решения и е налице основание да се допусне касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК.
Крайният правен извод на въззивния съд, е обусловен от анализа на събраните доказателства и констатациите за липса на достоверна дата на писмения документ , установява споразумението да се надари съпруга, заявил иска по чл. 21 ал.1 СК 1985 г./ отм./ и невъзможност от съдържанието да се направи еднозначен извод , че дарението е само в полза на посоченото лице , но не и за семейството, а не поради възприета теза , че доказването на вложените лични средства не може да се доказва със всички доказателствени средства , в т.ч. и гласни доказателства. Не може да се приеме , че е разрешение на посочения въпрос с задължителната съдебна практика – ТР 1/2000 г. на ОСГК ВКС, тъй като предмет на дадените разяснения са какви процесуални действия следва да се извършат от втората инстанция при провеждане на производството пред въззивната инстанция при действието на отменения ГПК. Доколкото се по поддържа , че не е дадена възможност на страната да установи твърдението си с повече свидетели при отказ на съда, то следва , че се релевират на нарушения , който мога да обусловят отмяна на съдебното решение, но не могат да бъдат едновременно с това и основания за допустимостта на обжалването.
По допустимостта на касационна жалба вх. Nо 4452/ 23.12.2009 година на К. Д. Д. по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК .
За да се уважи иск по чл. 28 ал.3 СК от 1985 г./ отм./ за принос по отношение на общото имущество на бившите съпрузи, безусловно се приема , че следва да бъде установен обема на това общо имущество – всички придобити от съпрузите движими и недвижими вещи. Неустановяването на движими вещи, за които се твърди , че са придобити по време на брака като общо имущество, изключва възможността да се определи по-големия принос на основание чл. 28 ал.3 ЗС -1985 г. / отм./.
Поставеният въпроса за установяване на приноса за придобиване на общото имущество по време на брака на страните и доказване на движимите вещи , в цялото семейно имущество, след преценката на дадените разрешения на съставите на съдилищата по сочените решения като съдържащи противореча практиката на ВКС и ВС , не може да обуслови допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, съпоставяйки разрешенията по цитираните съдебни актове на ВКС и съдилища от други инстанции, касаещи констатирани по конкретните дела нарушения на чл. 188 ГПК /отм./, като основание за касиране /отмяна/ на обжалвания с. акт на по- долната инстанция , поради необсъждане на всички доказателства по делото и това, дадено с обжалваното решение, счита че не е налице „противоречива практика” по см. на закона . Противоречивото разрешаване на определен материално правен или процесуален проблем по см. на 280 ал.1 т.2 ГПК следва касае разрешаване на един и същ въпрос по противоречив начин. По всичките цитирани дела няма противоречие с оглед констатациите за незаконосъобразност на акта по съществото на спора, че ако същият не почива на един задълбочен и пълен анализ на доказателствата по делото. Доколкото има е налице необсъждане на доказателства от страна на решаващия съд, то практиката еднозначно приема , че се касае до допуснат съществен порок на процесуалните правила и този порок е основания за отмяна на обжалваното решение. Пороците по см. на чл. 283 т.1 ГПК не могат да бъде едновременно с това и основание за допустимост на самото обжалване, доколкото неговото установяване изисква разглеждане на обжалвания акт по същество .
Визираните в чл. 280 ал. 1 т.1 и 2 ГПК критерии за селекция на касационните жалби, при наличието на които , последните могат да бъдат допуснати до разглеждане по същество от касационната инстанция , не са налице нито по отношение на касационната жалба на И. К. В., нито по отношение касационната жалба на К. Д. Д., поради което касационното обжалване не може да бъде допуснато по нито една от тях.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 4333/ 15.12.2009 година на И. К. В. от гр. П. , заявена чрез адв. Е срещу въззивно Решение Nо 547 от 18.11.2009 година, постановено по възз. гр. д. Nо 214/ 2009 година Пазарджишкия окръжен съд , В ЧАСТТА , с което е оставено в сила Решение Nо 59 от 23.01.2009 година по гр.д. Nо 1553/2007 на Пазарджишкия районен съд по отхвърления , заявен като насрещен иск, по чл. 21 ал.1 СК-1985 г./ отм./ .
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване и по касационна жалба вх. Nо 4452/ 23.12.2009 година на К. Д. Д. от гр. П. , заявена чрез адв. д-р Р срещу въззивно Решение Nо 547/18.11.2009 година по гр.д. Nо 214/2009 година на Пазарджишкия окръжен съд , В ЧАСТТА , с която е отменено решението на първата инстанция по уважения иск на К. Д. по чл. 28 ал.3 СК-1985 г. /отм./ и е постановено ново, с което искът и срещу И. К. В. по чл. 28 ал.3 СК1985 г./ отм./ е отхвърлен.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :