О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 69
София, 21.11.2008 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на първо отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЖИВА ДЕКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 2910 /2008 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба вх. Nо 761/ 06.06.2008 година на Д. Й. Х. от с. Р. срещу въззивно РешениеNo 241 от 24.04.2008 година, постановено по гр.възз.д. Nо 170/2008 г. на Плевенския окръжен съд, с което е отменено Решение Nо 317 от 02.01.2008 година, постановено по гр.д. Nо 159/2006 година на Червенобрешкия районен съд по уважените обективно съединени искове по чл. 344 ал.1 -3 КТ срещу ОУ”О” с. Р. и на основание чл. 208 ал.1 ГПК/ отм./ е постановено ново, с което исковете са отхвърлени. Поддържа се, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон – чл.328 ал.1 КТ и на процесуалните правила- чл.188 ГПК /отм./ ,основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
По делото е представено изложение съгласно изискванията на чл.284 ал. 3 т.1 ГПК, с което жалбоподателката мотивира допустимостта на касационното обжалване на основание по см. на чл. 280 ал. 1 т.3 ГПК , поддържайки , че се с решението на въззивния съд е разрешен съществен материално правен въпрос- за възможността да се прекрати трудовото правоотношение на основание чл. 328 ал.1 КТ без писмено предизвестие в сроковете по чл. 326 ал.2 КТ и за възможността да се прекрати трудов договор на основание чл. 328 ал.1 т.3 КТ без установено фактическо основание за това, които въпроси са от значение за точното прилагане на закона.
С атакуваното въззивно решение, окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция е приел, че решението на първата инстанция по уважените обективно съединени искове на Д. Й. Х. от с,Рупци по чл. 344 ал. 1 т.1-3 КТ за отмяна на уволнение по Заповед No 60 oт 31.03..2006 година на Директора на ОУ” О. П. ” с. Р., община Ч. бряг, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност “възпитател” и за заплащане на обезщетение по чл. 225 ал.1 КТ е неправилно , постановявайки на основание чл. 208 ал.1 ГПК/ отм./ ново решение, с което е отхвърлил исковете.
Решаващият съд е приел, че уволнението на Д. Х. , на основание чл. 328 ал.1 т.3 КТ, поради намаление обема на работа е извършено правилно, тъй като по силата на предхождаща уволнението Заповед Nо 279 от 23.03.2006 година на Кмета на община Ч. бряг е разформирована полуинтернатна група за деца от 1-2 клас , поради ниска посещаемост / за училище “О” с Р. само 8 ученика респ.10 ученика при проверките от 22 ученика/,констатирано при извършени проверки и докладна от 21.01.2006 г., считано от 1.04.2006 г. Разформированата група е тази, на която Д. Х. е била възпитател. Фактическото основание е установено и от последващо изменение на щатно разписание.
В срока по чл.287 ГПК не е подаден писмен отговор от ответника по касация- Основно училище “О” с. Р..
Състав на ВКС-първо отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
При преценка на доказателствата по делото и характера на заявения иск – обективно съединяване на конститутивните искове по чл. 344 ал.1 т.1 КТ и по чл. 344 ал.1 т.2 КТ/ искът за обезщетение е с обжалваем интерес под 1000 лв.,/ следва да се приеме, че са спазени изискванията на чл. 280 ал.2 ГПК досежно допустимостта на касационната жалба по отношение решението на въззивния съд по исковете по чл. 344 ал.1 т.1 и т.2 КТ.
Поставеният с изложението съществен материално правен въпрос , с оглед на който касаторът- Д. Х. обосновава допустимостта на касационното обжалване, а именно за възможността да се прекрати трудовото правоотношение на основание чл. 328 ал.1 КТ без писмено предизвестие в сроковете по чл. 326 ал.2 КТ и за възможността да се прекрати трудов договор на основание чл. 328 ал.1 т.3 КТ без установено фактическо основание за това, не могат да бъдат квалифицирани като такива “ от значение за точното прилагане на закона”, както и за развитие на правото. По посочените въпроси има трайно установена съдебна практика по приложение , в който смисъл е постановено и обжалваното решение. След като в самото изложение не се обосновава нуждата от нов поглед и ново тълкуване на правната норма на чл. 328 ал.1 КТ във вр. с чл. 326 ал.2 КТ , нито на разпоредбата на чл. 328 ал.1 т.3 КТ, то не може да се приеме , че установената практика по приложение на посочените материално-правни норми следва да бъде ревизирана по принцип. Ето защо настоящият състав на ВКС счита , че не са налице основания за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т.3 ГПК.
Релевираните материално правени въпроси безспорно могат да бъде квалифицирани като съществени, с оглед значимостта проблема за условията, при които работодателят може едностранно да прекрати трудовото правоотношение и този за основанията за прекратяване на един безсрочен трудов договор от гл.т. на защитата на правото на труд на всеки работник или служител.
Трайната съдебна практика по приложение разпоредбата на чл.328 ал.1 КТ във вр. с чл. 326 ал.2 КТ приема безусловно, че работодателят “може” да предприеме уволнението на работника или служителя на едно от посочените в закона основания след като “отправи писмено предизвестие”. Диспозитивно формулираната правна норма не установява задължение във всеки един от случаите на прекратяване на трудовия договор на основанията по чл. 328 КТ , да се отправи писмено предизвестие, тя дава само една възможност , която ако е спазена няма да се приложат последиците на чл. 220 ал.1 КТ- т.е. работодателят да е длъжен да изплати обезщетението за неспазен срок на предизвестие.
С обжалваното решение, съдът е възприел именно тази мотив за да не уважи едно от основанията на работника- ищец , с който се обосновава незаконосъобразността на самата заповед за уволнение. Предизвестието по см. на чл. 328 ал.1 КТ не е елемент от процедурата по издаване на заповедта за уволнение на основанията посочени в т.1-12 КТ .
След като с касационната жалба не се обосновава необходимостта от нов правен прочит на въпроса, то и не може да се приеме , че е налице необходимост от установяване на нова съдебна практика за еднакво и точно приложение на закона по поставения въпрос за значението на неотправено в сроковете по чл. 326 ал.2 КТ предизвестие при уволнение на основанията по чл. 328 ал.1 КТ.
По отношение на втория повдигнат въпрос – за възможността да се прекрати трудов договор на основание чл. 328 ал.1 т.3 КТ без установено фактическо основание за това, настоящият състав намира , че също не е налице основания за допускане на касационно обжалване поради необходимостта от точното прилагане на закона.
Налице е трайна съдебна практика която приема , че “намаление обема на работа” съставлява обективно фактическо състояние , при което в определен отрасъл на производството или услугите е налице спад в обема на извършваната работа/ респ. на предлаганите услуги/. С Наредба Nо 7 на МОН за определяне броя на учениците и на децата в паралелките и групите на училищата, детските градини и обслужващите звена е определен норматив за необходимия броя на учениците , който следва да посещават полуинтернатните групи. Предприето разформироване на такава група , съгласно Заповед на Кмета на Общината , съставлява фактическото основание на издадената заповед за уволнение на Д. Х. становяването на понижената посещаемост като обективно състояние се явява въпрос на доказване на конкретни факти и проверка на вече установени такова, а не по приложение на материалния закон. То не касае тълкуване по приложението на самия материален закон, поради което и не може да се приеме , че постановеното решение на въззивния съд по приложението на чл. 328 ал.1 т.3 КТ се нуждае от ново тълкувателно разрешение.
Въведените доводи с касационната жалба са доводи, касаят пороци за качеството на съдебния акт от гл.т. на неговата процесуално-правна законосъобразност/ т.е. правилната преценка на доказателствата по делото/, поради което същите не могат да обусловят и обосноват и по вече изложените съображения наличие на релевираното основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т.3 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 288 във вр. с чл. 280 ал.1 т.3 ГПК , състав на ВКС- първо отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване касационната жалба вх. Nо 761/ 06.06.2008 година на Д. Й. Х. от с. Р., община Ч. бряг срещу въззивно Решение No 241 от 24. 04. 2008 година, постановено по гр. в..д.Nо 170/2008 г. на Плевенския окръжен съд, с което е отменено Решение Nо 317 от 02.01.2008 година, постановено по гр.д. Nо 159/2006 година на Червенобрешкия районен съд по уважените обективно съединени искове по чл. 344 ал.1-3 КТ на Д. Х. срещу ОУ”О” с. Р. и на основание чл. 208 ал.1 ГПК/ отм./ е постановено ново решение, с което исковете са отхвърлени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: