O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 89
София, 22.12.2008 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на първо отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на седемнадесети декември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЖИВА ДЕКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 5134 /2008 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 3417/12.05.2008 година на регистратурата на СГС, подадена от Г. В. Ч. от гр. С. срещу въззивно Решение Nо 19 от 18.03.2008 година, постановено по гр. в.. д. Nо 1919/2007 година на Софийския апелативен съд по чл. 275 ГПК /отм./.
С обжалваното решение,Софийският апелативен съд в правомощията на въззивна инстанция е оставил в сила Решение от 19.05.2007 година по гр.д. Nо 839/2005 година на Софийския градски съд , с което е отхвърлен иска на Г. В. Ч. от гр. С., заявен на основание чл. 275 ГПК /отм./ за поставяне под запрещение на А. Т. , бивш съпруг. По делото, въз основа на изслушаните съдебно-медицински експертизи от в.л. психиатри и психолози , съдът е направил извод , че ответникът е дееспособен, тъй като не страда от психическо заболяване , което да не му позволява само да се грижи за интересите си и да защитава правата си.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е постановено в нарушение на съществени процесуални правила- чл. 188 ГПК /отм./ във вр. с чл. 157 ГПК /отм./, обусловило и нарушение на материалния закон , както и е необосновано, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
По делото е представено приложение съгласно изискванията на чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК с ИЗЛОЖЕНИЕ на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК. Жалбоподателката Ч. , мотивира допустимостта на касационното обжалване на посоченото решение на въззивния съд с наличие на основание по см. на чл. 280 ал. 1 т.3 ГПК , поддържайки , че се касае до постановяване на решение въз основа на експертните заключения, който са изготвени без да са съблюдавани задължителните нормативни документи: Закон за здравето, Наредба Nо 16, Наредба Nо 23 , Наредба Nо 42, Наредба Nо 24.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор по подадената касационна жалба от ответната страна- А. Т. , с койтои се поддържа , че не са налице предпоставките на чл. 288 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Състав на ВКС- състав на първо отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 т.3 ГПК , намира :
Касационната жалба на Г. Ч. е процесуално допустима от гл.т. на спазване на срока по чл. 283 ГПК . Искът е личен , поради което не може да се третира въпроса за обжалваемия интерес.
По посочената касационна жалба на Г. Ч. НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ДОПУСНАТО касационно обжалване на въззивно Решение Nо 19 от 18.03.2008 година, постановено по гр. в.. д. Nо 1919/2007 година на Софийския апелативен съд , с което е потвърдено Решение от 19.05.2007 година по гр.д. Nо 839/2005 година на Софийския градски съд по отхвърления иска на Г. В. Ч. от гр. С., заявен на основание чл. 275 ГПК /отм./ за поставяне под запрещение на А. Р. Т., бивш съпруг. Наведените доводи за наличие на релевираното условие за допустимост по см. на чл. 280 ал. 1 т.3 ГПК, са неоснователни.
Необходимостта от прилагане на законовите и подзаконови разпоредби при преценка на съдебно медицинските експертни становища не са проблем , който да не е разглеждане от съдилищата и по който да няма единна съдебната практика , поради което не може да се приеме тезата на касатора, че е налице нужда преразглеждане на атакуваното въззивно решение с цел уеднаквяване на съдебната практика от гл.т. на точно прилагане на закона . По въпросите за начина на изготвяне на експертните становища и обсъждане от констатациите на вещите лица, съдилищата имат трайна практика в смисъл , че приетите заключения се ценят с оглед на останалите доказателства по делото и само при оспорване компетентността на вещото лице , работило по делото може да се назначи друго с по-висока професионална квалификация, което да провери спазени ли всички нормативни изисквания. Съдът също може да провери сам спазването на нормативните изисквания , но само ако е релевирано възражения или има някакво обосновано съмнение за несъобразяване с действащи нормативни правила. В конкретния случай експертните становища са изготвени от изявени и компетентни вещи лица в областта на психиатрията и психологията, поради което и оспорването от страна на Г. Ч. е само в насока на крайния извод, че ответникът А. Т. не страда от заболяване , което макар и да бележи отклонения от в поведението , не може да обуслови извод , че същият е недееспособен и са налице предпоставките на закона да бъде поставен под ограничено или пълно запрещение. Липсата на анализ на експертното заключение от гл.т. на законосъобразност не опорочава нито медицинската преценка , нито юридическата на съда на възможността на ответника да разбира свойството и значението на извършваното от него и сам да ръководи постъпките си. В тази насока практиката на съдилищата е постоянна и не може да се прави извод, че е налице необходимост от създаване на нова съдебна практика по въпроса. Ето защо следва , че не е налице основание за допустимост на касационното обжалване по см. на чл. 280 ал. 1 т.3 ГПК.
При липсата на легална дефиниция в ГПК кой въпрос от материално-правен или процесуален характер е “съществен”по см. на чл. 280 ал.1 ГПК, настоящият състав намира , че преценката на съда в производството по чл. 288 ГПК следва да бъде извършена от гл.т. значимостта на въпроса за конкретното дело и спор спрямо общите принципи и цели на гражданския процес като средство за защита на накърнени субективни права.
Настоящият състав, по заявеното с касационна жалба на Г. Ч. основание , СЧИТА , ЧЕ същото не може да се квалифицира като “съществен процесуален въпрос”. Данните по делото сочат, че се касае не до съществен въпрос , свързан с нарушения на общите принципи на доказването, доказателствените средства и начина на тяхната преценка от съда , тъй като в случая се релевира като съществен въпрос , този за конкретния начин на преценка на експертните становища по делото. Релевираният порок на извършените порочни процесуални действия на съда би бил от значение за наличие на основание за отмяна на обжалваното решение , но не е от категорията на визираните основания по см. на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК за допустимостта на касационното производство.
По изложените съображения и на основание чл. 288 във вр. с чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, състав на първо отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 3417/12.05.2008 година на регистратурата на СГС, подадена от Г. В. Ч. от гр. С. срещу въззивно Решение Nо 19 от 18.03.2008 година, постановено по гр. в.. д. Nо 1919/2007 година на Софийския апелативен съд по чл. 275 ГПК /отм./.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :