O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 438
София, 08.10.2008 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на първо отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на първи октомври две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЖИВА ДЕКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 3589 /2008 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 3134/ 10.07.2008 година на А. Д. Л. от гр. Н. срещу въззивно Решение Nо 164 от 19.05.2008 година, постановено по гр.д. Nо 647/2007 година на Смолянския окръжен съд.
С обжалваното Решение , окръжният съд е оставил в сила Решение Nо 345 от 01. 10. 2007 година по гр.д. Nо 87/2007 година на Златоградския районен съд по отхвърления иск на А. Л. , заявен срещу ОбСЗГ гр. Н. по чл. 13 ал. 2 и 3 ЗВСГЗГФ, приемайки , че по силата на ангажираните писмени доказателства- представения превод на императорски документ за даденото разрешение за сеч в описаната в императорския кадастър гора , не се установява лицето в чиято полза е дадено правото да ползва и извършва сеч в горите на султан М. хан, да е наследодател на ищеца, нито същият наследодател да има надлежен титул за собственост/в т.ч. и твърдяното основание – давностно владение/.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение, е постановено в нарушение на съществени процесуални правила при събиране на доказателствата по делото и материалния закон , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Съгласно изискванията на чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК за изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по см чл. 280 ал. 1 ГПК, жалбоподателят А. Л. чрез процесуалния си представител адв. З,поддържа , че обжалваното решение е постановено в нарушение на трайната практика на ВКС относно събирането на гласни доказателства /без конкретно да се сочи такава /, както и че в конкретния случай е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото въпросът могат ли да бъдат събирани гласни доказателства за твърдения на страните “различни от установяване на собствеността на гори по ЗВСГЗГФ, преди образуването на ТКЗС”,както и за установяването на други факти / уточнение в молбата от 1.08.2008г./ като факта за начало на давностно владение на горите, за техните граници и площ, и за правоприемство по наследяване.
В срока по чл.287 ГПК не е подаден писмен отговор по подадената касационна жалба от ответната страна- преобразуваната О. с. “ Земеделие” гр. Н..
Състав на ВКС-първо отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
При преценка на доказателствата по делото и характера на заявения иск – установителен по чл. 13 ал. 2 от ЗВСГЗГФ за признаване правото да се възстанови собствеността на гори от 10 дка в м.”С” и 10 дка в м.”К”, землището на гр. Н., настоящият състав намира , че са спазени изискванията на чл. 280 ал.2 ГПК досежно размера на обжалваемия интерес.
Соченият съществен процесуално правен въпрос , с оглед на който касатора обосновава допустимостта на касационното обжалване, е формулиран като “проблемът за допустимостта на гласни доказателства при установяване на определение факти, релевантни за конкретния гражданско правния спор, при ограниченията не само на ГПК, но и на специалния закон- в случая на ЗВСГЗГФ”.
Настоящият състав на ВКС счита , че касационното обжалване е недопустимо , тъй като не са налице поддържаните основания по т.1 или т.3 на чл. 280 ал. 1 ГПК.
Макар и релевираният процесуален въпрос да е съществен с оглед значимостта на въпросите за допустимите доказателства и доказателствени средства в гражданския процес, и в частност на хипотези за доказване правото на собственост, то при данните по делото и изложените от решаващият съд мотиви на обжалваното въззивно решение, следва , че не се установява да е налице противоречие с трайната практика на ВКС за допустимостта на гласните доказателства. В конкретната хипотеза не може да се приеме тезата , че се касае и до разрешаване на въпрос за принципната допустимост- респ. недопустимост на гласни доказателства при установяване на правото на собственост на основание давностно владение, който е от значение за точното прилагане на закона , както и за развитие на правото. Изводите на решаващият съд, мотивирали отхвърлянето на иска на А. Л. по чл. 13 ал.2 ЗВСГЗГФ като неоснователен, се базират на анализ на събраните писмени и гласни доказателства при постановяване на решението, извършен в рамките на изискванията на чл. 188 ГПК/ отм./. Фактически изводи на съда не са елемент от процеса по доказване и установяване на твърдяните правнорелевантни за конкретния спор факти, а именно тези относно установяване на универсално правоприемство по силата на наследяване и факти за наличие на елементите, установяващи придобивна давност като способ за придобиване правото на собственост на гори от наследодателя – на ищеца по делото- А. Л. Доколкото би имало пороци при формирането на съдийското убеждение при преценка на доказателствата ,това е основание не за допустимост на касационното обжалване , а основание за касиране на допуснато до касационно обжалване решение на въззивния съд, Тези въпроси са извън процеса по доказване и/или събиране на доказателствата, в която насока за релевираните с касационната жалба доводи за допуснати нарушения относно принципите на доказване в гражданския процес. От изложеното следва , че не може да се приеме довода на касатора, че с посоченото въззивно решение е разрешен съществения процесуален въпрос по начин, че разглеждането му от касационната инстанция би било от значение за точното прилагане на закона , както и за развитието на правото .
По изложените съображения и на основание чл. 288 във вр. с чл. 280 ал. 1 и 3 ГПК , състав на ВКС- първо отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване касационната жалба вх. Nо 3134/ 10.07.2008 година на А. Д. Л. от гр. Н. срещу въззивно Решение Nо 164 от 19.05.2008 година, постановено по гр.д. Nо 647/2007 година на Смолянския окръжен съд, с което е оставил в сила Решение Nо 345 от 01. 10. 2007 година по гр.д. Nо 87/2007 година на Златоградския районен съд по отхвърления иск на А. Л. , заявен срещу ОбСЗГ гр. Н. по чл. 13 ал. 2 и 3 ЗВСГЗГФ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: