O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 437
София, 08.10.2008 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на първо отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЖИВА ДЕКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 2530 /2008 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 1955/ 22.04.2008 година на Г. П. Л. от гр. Д. срещу въззивно Решение Nо 50 от 18.03.2008 година, постановено по гр.д. Nо 6/2008 година на Варненския апелативен съд.
С обжалваното Решение , Варненският апелативен съд е обезсилил Решение Nо 78 от 09. 11. 2007 година по т.гр.д. Nо 133/2006 година на ОС Добрич в частта , с която Г. Л. е осъдена да заплати на съда 620 лв. разноски за адвокатска защита по ЗПП и е оставено в сила решението на първата инстанция, в частта с която Г. Л. е осъдена да заплати на З. А. сумата 14 090.28 лв. , на основание чл.79 ал. 1 във вр. с чл.240 ЗЗД.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение, в частта , с която е налице произнасяне по дължимите разноски, е постановено в нарушение на съществени процесуални правила, материалния закон и е необосновано, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
По делото е представено Приложение съгласно изискванията на чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК с изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК, в което жалбоподателката Г. Л. , чрез назначения от съда особен представител – адв. К мотивира допустимостта на касационното обжалване на посоченото решение на въззивния съд с наличие на основание по см. на чл. 280 ал. 1 т.3 ГПК , поддържайки , че в обезсилената част относно дължимостта на разноските за назначения от съда особен представител , е налице произнасяне по съществен материално правен въпрос – този в чия тежест- на съда или на НБПП е заплащането на адвокатския хонорар , когато представляваната страна е ФЛ-едноличен търговец , който въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
В срока по чл.287 ГПК не е подаден писмен отговор по подадената касационна жалба от ответната страна- З. А.
Състав на ВКС, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
С приложеното изложение по чл. 284 ал. 3 ГПК на основанията за допустимост на касационното обжалване , се релевират доводи за допустимост на обжалването в частта за разноските , но не и в частта , с която се обжалва въззивното решение по уважения иск по чл. 79 ал.1 във вр. с чл. 240 ЗЗД. Посоченият “ съществен процесуален въпрос” по см. на чл. 280 ал. 1 ГПК е този , кой орган следва да плати – съдът разгледал спора по същество или на НБПП , сумите дължими за заплащане на адвокатския хонорар за назначения и участвал по делото служебен защитник, когато представляваната страна е едноличен търговец, но е конституирана по делото като страна в качеството и на физическо лице, като се поддържа , че разрешаването на въпроса е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото- т.е налице е основание за допустимост по см. на чл. 280 ал. 1 т.3 ГПК.
Като съобрази , че соченият “съществен процесуално правен въпрос” във връзка с който се прави и искането за произнасяне по “проблема от значение за еднаквото прилагане на закона и развитието на правото” не засягат правните принципи и установените съдебни практики за защитата при неизпълнението на парично вземане, произтичащо от облигационната връзка заемодател- кредитор и заемател- длъжник по договор за заем, настоящият състав на ВКС- първо отделение на гражданската колегия намира , че не са налице условията на закона за допускане до касационно обжалване на въззивно Решение Nо 50 от 18.03.2008 година, постановено по гр.д. Nо 6/2008 година на Варненския апелативен съд.
По касационната жалба, подадена в частта за разноските, настоящият състав намира , че касационното обжалване е недопустимо с оглед обжалваемия интерес.
За да обезсили решението на първата инстанция , в частта по присъдените разноски по делото от 620 лв. , изплатени като възнаграждение за назначения особен представител, Варненският апелативен съд е приел, че на назначения от съда особен представител по делото за Г. П. Л., призовавана по реда на чл. 50 ал. 2 ГПК/ отм./,адв. Кремена Н. ,дължимото адвокатско възнаграждение се следва не от бюджета на съда , от НБПП по реда на чл. 39 ЗПП.
Определението на апелативния съд досежно приложимия закон в конкретната хипотеза, е неправилно, но не може да бъде отменено.
Съдебният исков процес срещу Г. Л. е образуван на 15.06.2006 година , при действието на ГПК от 1952 година. С протоколно определение е постановил призоваването на ответника по делото Г. Л. да се извърши по реда на чл. 50 ал. 1 ГПК/ отм./- т.е. чрез публикация в Държавен вестник, а с протоколно определение от 05.04.207 година на окръжния съдия до Адвокатската колегия гр. Д. е поискано да се определи поименно адвокат от колегията, който да защитата интересите на призования по реда на чл. 50 ал. 1 ГПК/ отм./ ответник. Искането до адвокатската колегия е надлежно оформено като такова изискванията на чл. 23 ал. 4 ЗПП, но реда на назначаване на защитата е чл. 16 ал.2 ГПК /отм./. Т.е. не е налице нито една от хипотезите на чл. 23 от ЗПП.
Спорният въпрос, релевиран с частната жалба на процесуалния представител на Г. Л. касае режима на заплащане на дължимото адвокатско възнаграждение при хипотези на задължителна процесуална защита ad hoc по отменения чл. 16 ал. 2 ГПК/ отм./ , възпроизведена в разпоредбата на действащия чл. 29 ал. 3 ГПК, безспорно е съществен материално-правен въпрос и за неговото точно прилагане би било удачно произнасяне от касационната инстанция , но след като обжалваемия интерес е под 1000 лв. , то на основание чл. 280 ал.2 ГПК касационното обжалване се явява недопустимо.
По изложените съображения и на основание чл. 288 във вр. с чл. 280 ал. 1 и 3 ГПК , състав на ВКС- първо отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване касационната жалба вх. Nо 1955/ 22.04.2008 година на Г. П. Л. от гр. Д. срещу въззивно Решение Nо 50 от 18.03.2008 година, постановено по гр.д. Nо 6/2008 година на Варненския апелативен съд, както в частта , с която е оставено в сила Решение Nо 78 от 09. 11. 2007 година по т.гр.д. Nо 133/2006 година на ОС Добрич по уважения иск на З. А. срещу Г. Л. , с което последната е осъдена да заплати сумата 14 090.28 лв. , на основание чл.79 ал. 1 във вр. с чл.240 ЗЗД, така и в частта с която е обезсилено Решение Nо 78 от 09. 11. 2007 година по т. гр.д. Nо 133/2006 година на ОС Добрич досежно присъдените разноски за адвокатска защита.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :