O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 259
София, 16.03.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1299 /2009 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 5314/24.08.2009 година, заявена от И. И. Д. от гр. Ш. чрез адв. И срещу въззивно Решение от 24.07.2009 година, постановено по гр. в..д.Nо 301/2009 година на Шуменския окръжен съд.
С обжалваното решение , окръжният съд е потвърдил решение Nо 146 от 26.03.2009 година на Шуменския районен съд по гр.д. Nо 1249/2008 година с което на основание чл. 124 ал.1 ГПК по отношение на И. Д. е прието за установено , че Н. И. Ч. е собственик на АПАРТАМЕНТ Nо 29 ет.2 вх. 2 гр. Ш. идентификатор Nо 83510.685.138.2.29, със застроена площ от 40.08 кв., заедно с прилежащото избено помещение и прилежащите общи части от сградата , а по отношение на заявения от Н. Ч. отрицателен установителен иск по чл. 124 ал.1 ГПК е прието , че И. Д. не е собственик на 4/6 идеални части от АПАРТАМЕНТ Nо 29 ет.2 вх.2 гр. Ш., с идентификатор Nо 83510.685.138.29 и е отменен НА Nо 81/ 2007 година на Нотариус К. М. за дарение, на основание чл. 537 ал.2 т.3 ГПК.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение с което е са уважени , заявените установителни искове-положителен и отрицателен по чл. 124 ал.1 ГПК във вр. и с чл. 537 ал.2 ГПК, , е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, незаконосъобразнои поради несъобразяването на въззивното решение със събраните по делото доказателства, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Навеждат се доводите за материално-правна и процесуална незаконосъобразност на изводите за липса на осъществени увреждащи действия кредитора С. И. Р. , за наличие на привидност на договора, липса на съгласие и увреждане на добрите нрави, като се поддържа тезата , че процесният договор за заем е сключен е момент , в който има неизпълнение на задължението за издръжка и гледане, затова вписаната договорна ипотека цели увреждане на кредитора С. Р.
С изложение по делото допустимостта на касационното обжалване първоначално се поддържа , защото „ с решението си въззивния съд се е произнесъл по казус, който е решен в противоречие с практиката на ВКС/ т.1 , разрешаван е противоречиво от съдилищата / т.2 / и е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото./ т.3./, а допълнително е уточнено , че материално- правния въпрос е за прилагане института за нищожност на договора с оглед липсата на съгласие, противоречие с добрите нрави и привидността на сделката, които дела и не се решават еднакво , има противоречива практика , обективирана с Решение Nо 724/ 17.11.2008 година на ВКС по т.д. Nо 405/2008 година, Решение Nо 462/ 15.05.2009 година на ВКС по гр.д. Nо 692/2008 година на I отд.. Поддържа се , че посочения въпрос се разрешава противоречиво съдилищата , цитирайки Решение Nо 38/ 27.04.2009 година на ОС Разград по гр.д. Nо 64/2009 година и обжалваното въззивно Решение от 24.07.2009 година по гр.д. Nо 301/2009 година на Шуменския ОС .
В срока по чл.287 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор от ответната страна – Н. Ч. , с която се оспорва наличието на основания за допустимост на касационното обжалване , като се възразява, че не е посочено точно и мотивирано изложение , не са посочени материално-правните или процесуални въпроси , няма основания покриващи критерия за селекция за допустимост. Излага се и становище и по съществото на основателността на касационната жалба.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
След преценка на данните по делото за характера на заявения иск – положителен установителен иск за собственост на имот с данъчна оценка 9 847.50 лв. и отрицателен установителен иск по отношение на 4/6 ид. части от същия недвижим имот , настоящият състав намира , че са спазени изискванията на чл. 280 ал.2 ГПК досежно минималния размера на обжалваемия интерес и констатирайки , че касационната жалба е подадена в срок , приема същата за процесуално допустима.
По заявените при условията на обективно съединяване от Н. И. Ч. срещу И. И. Д. искове по чл. 124 ал.1 ГПК и чл. 537 ал.2 ГПК, поддържайки, че по силата на Постановление за възлагане на недвижим имот от 06.07.2007 година рег. Nо 4402 , влязло в законна сила на 25.07.2007 година, вписано в Агенцията по вписванията под Nо 5018/ 03.08.2007 година е собственик на апартамент 29 гр. Ш. по отношение на който недвижим имот ответницата И предявява претенции да е собственик на 4/6 идеални части от същия имот, съгласно НА Nо 81/ 02.10.2007 година на Нотариус К. М. , като дарение от С. И. Р. . Разпоредителната сделка е извършена , след като С. И. Р. и съпругата му К. С. по съдебен ред са развалили , сключения на 29.03.2003 година с НА Nо 19/2003 година договор за прехвърляне собствеността на същия имот срещу задължение за издръжка и гледане на П. М.
Н. Ч. , в качеството си на заемател и ипотекарен кредитор ,по сключения на 10.07.2006 година с П. М. договор за заем , обективиран в НА за доброволна ипотека Nо 97/ 2006 година за сумата 8000 евро, със същата дата, е провела изпълнение срещу П. М. по изп. дело Nо 144/2007 година, приключило с Постановление за възлагане от 16.07.2007 година.
За да уважи както положителния установителен иск на Н. Ч. , че е собственик на процесния апартамент по силата на посоченото възлагателно постановление на съдебния изпълнител , както и отрицателния установителен иск, че И. Д. не е собственик на дарените и 4/6 идеални части, съдът е зачел вещно правния ефект на възлагането с Постановление на съдия изпълнителя по изп. дело Nо 144/2007 година, приемайки , че вписването на исковата молба по иска по чл. 87 ал.3 ЗЗД от 23.10.2006 година , не може да противопостави правата по разваления договор ,тъй като следва да се зачете като приоритетен ефекта на вписване на договорната ипотека пo НА Nо 97/2006 година от 10.07.2006 година .
След преценка на доводите на касатора за допустимост на касационното обжалване с оглед на цитираните и представени по делото съдебни решение, като взе предвид трайно установената съдебна практика по дела при сходни хипотези, настоящият състав на ВКС счита , че не е налице основание за допустимост на касационното обжалване на основание чл. 280 ал.1 т. 1 и т.2 ГПК.
Липсата на конкретно посочен материално- правен въпрос в рамката на общо формулираният въпрос : за прилагане института за нищожност на договора с оглед липсата на съгласие, противоречие с добрите нрави и привидността на сделката , както и цитирана задължителна съдебна практика, с оглед на разясненията дадени с т. 2 на ТР 1/2009 година на ОСГКТК на ВКС, изключват приложното поле на чл. 280м ал.1 т.1 ГПК.
Доколкото , макар и общо формулиран , материално-правния въпрос е в предметната рамка на спора по заявения положителен устсновтелен иск, и произнасянето по релевираното възражение за нищожност е обусловил решаващите мотиви на съда, при извършената конкретна преценка , настоящият състав намира , че не е налице и основание за допустимост на касационното обжалване и на основание чл. 280 ал.1 т.2 ГПК. С Решение Nо 724/ 17.11.2008 година на ВКС по т.д. Nо 405/2008 година , решаващият съд е разгледал хипотеза за нищожност на договор за продажба и всяка съпоставка на изводите за липсата на нищожност на договора за заем е неотносима. Не може да бъде констатирано противоречиво разрешаване на повдигнатия въпрос и с останалите цитирани решения, тъй като липсва съпоставимост на правно-релевантните факти. С Решение Nо 462/ 15.05.2009 година на ВКС по гр.д. Nо 692/2008 година на I отд./ предмет на спора е разкриване на абсолютна симулация на предварителен договор и отменителен иск по чл. 135 ЗЗД, а с Решение Nо 38/ 27.04.2009 година на ОС Разград по гр.д. Nо 64/2009 година е налице произнасяне по чл. 9 ЗЗД и чл. 26 ал.1 предл.3 от ЗЗД, касаещо нищожност са договор , накърняващ добрите нрави поради невписана в договора за покупко-продажба клауза за ползване на имота. Не може да се приеме , че е налице противоречиво разрешаване на конкретен материално-правен или процесуално-правен въпрос от съдилищата , по см. на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, когато цитираната съдебна практика сочи , че се касае коренно различни правопораждащи факти и правни изводи по приложимостта на различни правни норми.
За да е налице основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, както се приема с разясненията на ТР 1/ 2009 год. на ОСГКТК, касаторът следва да обоснове необходимостта от исканото произнасяне по формулирания материално-правен или процесуално правен въпрос с доводи дали това се свързва с изясняване точния смисъл на закона или коригиране на прието неточно тълкуване на правната норма , или се иска с цел преодоляване на погрешно застъпената с обжалваното решение правна теза, или преодоляване на вече установена практика възприета с решението на въззивния съд , с цел налагане на нова такава , отговаряща на съвременните разбирания на правната мисъл респ. до преодоляването на непълен , неясен или нуждаещ се от осъвременяване текст на закона. Само по себе си позоваването на основание за допустимост в рамките на приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, както е в настоящия случай, не може да обоснове позитивно решение на касационни съд в рамките на произнасянето по чл. 288 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 , т.2 и т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационнно обжалване касационна жалба вх. Nо 5314/24.08.2009 година, заявена от И. И. Д. от гр. Ш. чрез адв. И срещу въззивно Решение от 24.07.2009 година, постановено по гр. в..д.Nо 301/2009 година на Шуменския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :