O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 172
София, 22.02.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на осми февруари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1239 /2009 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 3266/ 20.08.2009 година, заявена от М. С. В. чрез адв. С срещу въззивно Решение Nо 174 от 10.07. 2009 година по гр. в..д. Nо 167/2009 година на Смолянския окръжен съд по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ.
С посоченото въззивно решение , окръжният съд е обезсилил решението на първата инстанция по уважения иск по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ и е прекратил производството,приемайки , че искът е недопустим, тъй като от страна на ищцитe имотът не е бил заявен за възстановяване по административен ред пред Общинската служба „З” гр. З..
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното въззивното решение е недопустимо, респ. неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила за допустимост на иска и в нарушение на материалния закона , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.т. 2 и т. 3 ГПК. Доводите за незаконосъобразност се подържат с оглед на изрично посочения предмет на спора касаещ площ от 162 кв.м., като част от заявен пред ПК земеделски имот от 1 дка , по заявление Nо 575/03.02.1992 година , останала извън регулация и изводите на съда , че имотът не е заявен, както и с изводите , че не е установено придобивното основание на правото на собственост- давност по ЗД,след като е вписан и емлячен регистър от 1929 година/
С изложението по чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК, допустимостта на касационното обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 и т.3 ГПК се мотивира с обстоятелството, че въпросът за допустимостта на производството по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ без не е налице висящо административно производство по възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, но при наличие на приключило с отказ на ОбС „ЗГ” производство да се възстанови част от земеделски имот , по отношение на част на възстановения на ответниците земеделски имот по ЗСПЗЗ , е разрешен противоречиво от съдилищата, сочи се Решение Nо 107 по гр.д. Nо 704/2006 година на Смолянския районен съд, потвърдено от ОС Смолян и състав на ВКС
Допустимостта на касационното обжалване се поддържа и ба основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по причина , че посоченият въпрос е от значение за точното прилагане на закона.
По делото е подаден отговор в срока по чл.287 ал.1 ГПК от ответниците по касация, чрез адв. К,с който се оспорва допустимостта , след като посоченото решение не засяга въпроса за допустимостта на иска по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ, а относно въпроса за възможността да се възстанови собствеността на недвижим имот по площ, различна от тази внесена в ТКЗС, то посоченото решение е неотносимо.
Състав на ВКС – второ отделение на гражданската колегия ,след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес над 1000 лв. по спора за собственост на процесния земеделски имот.
С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по жалба на М. А. Д. и Б. А. М. е ОБЕЗСИЛИЛ решението на районен съд по уважения иск по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ, заявен от М. С. В., с който е прието за установено по спора за материално право, че наследодателят на ищеца- С. З. В. от гр. З. към момента на образуване на ТКЗС е бил собственик на имот от 162 кв.м. м.”Л”, землището на гр. З. с граници , по скица та на вещо лице и след като е приел, че правният интерес от заявения установителен иск по спора за материално право НЕ Е налице , доколкото се спори за правото на собственост на ищеца към минал момент- внасяне на земите в ТКЗС, без да има заявено искане към административния орган, а и не може да бъде инициирано такова след изтеклия срок по чл. 11 ал.2 ЗСПЗЗ
При преценка на наведените доводи с изложението и касационната жалба , настоящият състав на ВКС намира , че са НЕ СА налице предпоставките на закона за допустимостта на касационното обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 и т.3 ГПК.
Релевираният процесуален въпрос, касаещ хипотезите за допустимостта на производството по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ след като не е налице висящо административно производство по възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ в полза на страната, инициирала спора , а обратното има приключило с отказ на ОбС „ЗГ” производство да се възстанови процесния земеделски имот, с обжалваното решение е постановено при позоваване на разясненията на ТР 1/1997 година на ОСГК на ВКС. След като именно това е задължителната съдебна практика , обобщила проблемите за допустимостта на иска по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ, то не е налице релевираното основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, без страната касатор да се позовава на друга задължителна съдебна практика.
Цитираното решение на Смолянския районен съд – Решение Nо 107 по гр.д. Nо 704/2006 година също не дава основание , предвид на посочените данни за проведена реституционна процедура по административен ред и предмета на спора , да се приеме , е налице един и същ процесуално-правен въпрос –този по изложението на касатора, разрешен по противоречив начин от различни състави на съдилищата, т.е. че е налице твърдяното основание по см. на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК.
Не е налице и основание за допустимост на касационното обжалване и по см. на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК , тъй като само по себе си позоваването в изложението на касатора, че посоченият въпрос е от значение за точното прилагане на закона, без да има аргументация в каква насока и как по този начин би се развила съдебната практика , както и аргументация за това , кои са онези обективни причини, налагащи промяна на вече –приетата задължителна съдебна практика с посоченото Тълкувателно решение на ОСГК на ВКС, не може да обоснове допустимостта на това основание .
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 респ. т.2 и т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 3266/ 20.08.2009 година, заявена от М. С. В. чрез адв. С срещу въззивно Решение Nо 174 от 10.07. 2009 година по гр. в..д. Nо 167/2009 година на Смолянския окръжен съд по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :