О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 953
София, 23.10.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на пети октомври, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 775/2009г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Н. Д., Й. В. Н., Н. Н. Д. и Д. С. Д., град В., чрез пълномощника им адвокат С, срещу въззивно решение №322 по гр. дело № 2287/2007 г. на Варненския окръжен съд.
Касаторите са изложили твърдения за произнасяне в решението по процесуалноправен въпрос относно допустимостта на предявения отрицателен иск за собственост поради липса на правен интерес преди окончателното приключване на процедурата по възстановяване собствеността върху земеделски земи по реда на §4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ със заповед на кмета на общината, за дадено разрешение на спорния въпрос по трансформиране правото на ползване в право на собственост в разгледаната хипотеза, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и ГПК. Поставят се въпроси за несъобразяване на оценителния протокол в качеството му на влязъл в сила административен акт, установяващ съществуването на сграда в имота. Сочи се, че въпросът относно понятието сграда в хипотезата на §4а ПЗР ЗДСПЗЗ е решаван противоречиво от съдилищата. Посочени са и са представени решения на ВС, ВАС и на Варненския окръжен съд.
Ответниците по касационната жалба К. В. И., А. М. А. и М. М. А., всички от гр. В., считат, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е оставено в сила решение от 25.07.2008г. по гр. д. г. на Варненския районен съд, с което е прието за установено по отношение на К. В. И., А. М. А. и М. М. А.,Й. В. Н., В. Н. Д., Н. Н. Д. и Д. С. Д. не са собственици на реална част с площ 318 кв.м. от ПИ 637 по ПНИ на СО”М”, землището на кв. Владиславово.
За да постанови решението си Варненският окръжен съд е приел, че с решение от 30.10.2000г. ПК е възстановила правото на собственост на ищците върху процесния имот, представляващ имот № 163 по КП от 1997г. с площ 1318 кв.м. Той обхваща и 318 кв.м. от ПИ № 6* целият с площ 600 кв.м. Легитимирането на ответниците като собственици на процесните 318 кв.м. се основава на §4а ПЗР ЗСПЗЗ, съгласно който те трябва да установят , че им е предоставено право на ползване върху земя по §4, че са изградили сграда върху нея до 01.03.1991г. и е налице заплащане в срок до 30.09.1994г. От тези предпоставки не е установена втората – а именно, че е построена в имота сграда, тъй като постройката не отговаря на изискванията на Наредба № 5 /отм./. Тя е тип паянтова, не притежава помещение за обитаване, малка кухня и помещение за складиране на инвентар.
Поставеният от касаторите въпрос относно допустимостта на предявения отрицателнен установитлен иск е обуславящ изхода на спора, но не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. От една страна касаторът не сочи конкретни разрешения, а от друга приетото от въззивния съд относно допустимостта на иска съотвества с трайната съдебна практика по приложение разпоредбата на чл.97, ал.1 ГПК /отм./ в сходни хипотези. В случая на ищците е възстановено правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ върху земеделски земи, попадащи в терен по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ, налице е ПНИ и заповед на кмета на общината по реда на §4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ за ответниците. При това положение с оглед приключване процедурата по възстановяване правото на собственост за ищците, последните имат правен интерес да отрекат правото на собственост на ответниците, а последните да установят законовите предпоставки за твърдяната от тях трансформация на правото на ползване в право на собственост. Доколкото правата на предявилите отрицателния установителен иск са корелативни на липсата на права на ответниците върху същия имот поради двуфазността на производството по възстановяване правото на собственост в терени по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ и съществува колизия на правата на които е признато възстановяване право на собственост в терен по §4 ПЗР и правата на бившите ползватели, за които е налице заповед по §4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ, то предявяването на отрицатeлен установителен иск е допустим като форма на защита.
Не са налице основанията на чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване и по втората група въпроси, посочени от касатора и решени в обжалваното решение, отнасящи се до предпоставките на §4а, ал.1 ПЗР ЗСПЗЗ. Следва да се има предвид, че приложените решения на ВАС по административни дела, постановени по жалби срещу ПНИ са неотносими. Те по начало не намират приложение по смисъла на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като последната визира практиката на ВКС. Те не могат да обосноват прилагане разпоредбата на чл.280, ал.1,т.2 ГПК, поради това, че не представляват разрешение по идентичен гражданскоправен спор. Освен това даденото от въззивния съд разрешение при релевираните в исковото производство доводи за неосъществен фактически състав на трансформирането правото на ползване в право на собственост, не е в противоречие с трайната съдебна практика по тълкуването на понятието „сграда” в приложимата хипотеза и с оглед §1в, ал.3, т.1 ДР от ППЗСПЗЗ, който внася уточняване на същото понятие по смисъла на §4а, ал.1 ПЗР на същия закон. Ето защо и с оглед липсата на определение на понятието сграда в ЗСПЗЗ субсидиарното прилагане разпоредбите на подзаконовите нормативни актове от благоустройственото законодателство, действащи към момента на построяването на сградата /ППЗТСУ, Наредба №5/77г./ във връзка с разпоредбата на §1в от ДР ППЗСПЗЗ е в съответствие с трайно установената съдебна практика.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане касационно обжалване на решението.
С оглед направеното искане от ответницата по касация К. В. И. за присъждане на разноски за настоящото производство и приложения договор за правна защита и съдействие, следва да и се присъдят разноски в размер на 450 лева.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от въззивно решение №322 по гр. дело № 2287/2007 г. на Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА В. Н. Д., Й. В. Н., Н. Н. Д. и Д. С. Д., град В., да заплатят на К. В. И. разноски в размер на 450 лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.