О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.143
гр. София, .16.02..2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети януари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1155 по описа на Върховния касационен съд за 2009 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Р. Г. Б. и Е. Г. К. от гр. Б. обжалват в срок въззивното решение от 9.07.2009 год. по гр. д. № 1370/2004 год. на Б. окръжен съд, с което, след отмяна на първоинстанционното решение е постановено друго, с което е отхвърлен предявения от тях против О. Б. иск за признаване, че са собственици на част от УПИ * – 1062 в кв. 93 по плана на гр. Б., с площ 820 кв. м., представляващ имот пл. № 2* в кв. 166 по плана на града от 1926 год. и за предаване владението върху имота от общината.
Касаторите поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искат неговата отмяна и вместо това предявеният иск за собственост бъде уважен.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Касаторите считат, че процесуалноправният въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд в обжалваното решение, касае възможността да обоснове изводите си въз основа на обстоятелства, представляващи основание за произнасяне по друг иск в друго производство между същите страни.
О. Б. не е взела становище по жалбата.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., при проверката за наличие на основанията за допускане на касационното обжалване на решението, намира, че поддържаното такова не е налице. Съображенията за този извод са следните:
За да отмени първоинстанционното решение и вместо това да постанови друго, с което отхвърлил предявения от касаторите ревандикационен иск против общината в гр. Б. за спорния имот, въззивният съд приел, че с влязло в сила решение по гр. д. № 600/2005 год. на БлОС е отхвърлен предявен от същите ищци против общината иск за установяване, че към 1958 год. техният наследодател е бил собственик на имот пл. № 2* в кв. 166 по отменения план на гр. Б. от 1926 год. и за наличие на грешка в кадастралния план от 1958 год. и последващите планове поради ненанасянето му като отделен имот. Следователно, със сила на присъдено нещо е признато, че към 1958 год. наследодателят им не е бил собственик на имота, за който е представен нотариален акт № 16/60 год., а и не е бил нанесен в плана от 1958 год. като отделен имот, а включен в кв. 93, отреден за болница. Твърдението на ищците, че този имот е отнет без законово основание от наследодателя им, тъй като не е проведено отчуждаване, съдът намерил за недоказано, с оглед липсата на доказателства за това, че същият е бил собственик и данните за записването му по разписния лист на друго лице, поради което и приел, че ищците не се легитимират като собственици, на основание чл. 2, ал. 2 ЗВСВОНИ.
Следователно, изводът на въззивния съд за неоснователност на ревандикационния иск е обусловен от въпроса за липсата на легитимация на наследодателя за собственик на имота към момента на отнемането му с отреждането му по плана от 1958 год. за строеж на болница. Позовавайки се на влязлото в сила решение по приложеното гр. д. № 600/2005 год. на БлОС, с решението по което е отхвърлен иска им по чл. 53 ЗКИР, не означава поддържаното от касаторите твърдение за обсъждане на събраните в него доказателства и необсъждане на събраните в настоящето производство такива. Поставеният в изложението процесуалноправен въпрос не е обусловил изводите на въззивния съд в обжалваното решение, тъй като е налице зачитане силата на присъдено нещо на влязлото в сила решение. С него е отхвърлен установителния иск за допусната грешка в кадастъра, тъй като не е установено към миналия момент на одобряване на регулационния план от 1958 год. наследодателят да е бил собственик на спорния имот, а оттук и отнемането му с отреждането за болница не е в негово лице, за да е основателно позоваването на възстановяване на собствеността по чл. 2, ал. 2 ЗВСВОНИ от страна на наследниците му.
Отделно от горното, липсват и съображения от страна на касаторите за значението на поставения процесуалноправен въпрос за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, съгласно поддържаното от тях основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Развитите в изложението оплаквания за необсъждане на доводите им и представени по делото доказателства представляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК за неправилност на решението, които не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство.
Поради изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 362 от 9.07.2009 год. по гр. д. № 1370/2004 год. на Б. окръжен съд, по подадената от Р. Г. Б. и Е. Г. К. от гр. Б. касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: