О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 293
гр. София, 23.03.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на трети февруари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1231 по описа на Върховния касационен съд за 2009 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Я. Г. Ц. и С. Г. Ц. от с. Б., община Г. обжалват въззивното решение от 1.12.2008 год. по гр. д. № 873/2008 год. на Благоевградския окръжен съд, с което след отмяна на първоинстанционното решение е постановено друго, с което е признато за установено по отношение на тях, че М. П. Ц., Н. К. Г., Г. К. Ц., К. К. Ц., Г. С. К., Б. С. К., Л. С. К., К. Н. К., П. Н. Ц., И. М. Ц. и К. М. П. са собственици на 4/5 ид. ч. от имот пл. № 949 от кв. 41 по кадастралния план на с. Б., с площ 677 кв. м. и касаторите са осъдени да им предадат владението върху горния имот, като е отменен и нотариалния акт с № 61/2006 год. над размера от 1/5 ид. ч. от описания в него имот.
Касаторите поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на материалния и порцесуалния закон с молба за отмяната му и вместо това искът против тях бъде отхвърлен.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поддържат наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението. С оглед обосноваването му са цитирани и представени решения по конкретни спорове, а не с позоваване на задължителна съдебна практика, поради което следва да се приеме, че поддържаното осонвание е по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ищците, ответници по касационната жалба, оспорват наличието на основанието за допускане на касационно обжалване на решението.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., като взе предвид доводите на страните относно наличие на основанията за допускане на касационното обжалване на решението, намира, че поддържаното от касаторите такова не е налице. Съображенията за този извод са следните:
За да уважи предявеният иск за собственост за притежаваните от ищците, като наследници на общия на страните наследодател идеални части от спорния имот, въззивният съд е приел, че същият е представлявал земеделска земя, собственост на техния наследодател и възстановена с решение на поземлената комисия на всички наследници. Поради този си характер имотът не е могъл да бъде придобит по давностно владение в периода до 1990 год., в какъвто смисъл е поддържаното от ответниците, сега касатори възражение, което съдът намерил за неоснователно. С възстановяването по реда на ЗСПЗЗ на собствеността върху имота в лицето на всички наследници на наследодателя на страните, в какъвто смисъл е било подадено заявление и от Я. Ц. , имотът е съсобствен между страните в размер на наследствените им дялове, поради което и ответниците не могат да се легитимират като изключителни собственици на целия имот на основание придобивна давност.
Действително, поставеният от касаторите въпрос за характера на спорния имот като земеделска земя е обусловил направения извод за възстановяването на правото на собственост върху нето по реда на ЗСПЗЗ, което е признато в лицето на наследниците на бившия собственик Г. Ц. Ц. , починал през 1977 год. Самият касатор е подал заявление по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността на притежавани от наследодателя земеделски земи, съгласно представена декларация за притежавани непокрити земеделски имоти. Преценката на въззивния съд относно характера на имота като земеделски, без значение дали е обработван от стопанството или оставен за лично ползуване, съгласно доводите на касаторите, не може да бъде проверявана в настоящето производство. Произнасянето по този въпрос не е решаван противоречиво от съдилищата, поради което и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не е налице – представените решения са по административни спорове, а не по граждански дела, за да обусловят приложението на това основание за касационното обжалване. Въпросите, по които съдът се е произнесъл в тях, касаят предпоставките за земеделската реституция и същите са неотносими към релевантния за изхода на настоящето дело спор – наличие на възстановен на наследниците на бившия собственик земеделски имот, който се владее от един от тях без основание, тъй като упражняваната от него фактическа власт не е довела до настъпване на правните последици на придобивната давност, за да може да се легитимира като изключителен негов собственик.
С оглед изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 800 от 1.12.2008 год. по гр. д. № 873/2008 год. на Благоевградския окръжен съд, по подадената от Я. Г. Ц. и С. Г. Ц. от с. Б., община Г., касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: