О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 792
гр. София, 23.07.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети юли две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1386 по описа на Върховния касационен съд за 2009 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Е. Я. Д., Я. П. З., П. П. З. и М. П. З., чрез пълномощника им адвокат Н. Г. , обжалват в срок въззивното решение от 24.07.2009 год. по гр. д. № 3037/2008 год. на Пловдивския окръжен съд, с което, при новото разглеждане на делото след отмяна на предходното въззивно решение, е оставено в сила първоинстанционното решение по гр. д. № 2319/2004 год. на Пловдивския районен съд. С него е отхвърлен предявения от касаторите против Пловдивския университет „П” иск за признаване за установено по отношение на последния, че е допусната грешка в кадастралната основа на действуващия регулационен план на гр. П. от 1998 год., изразяваща се в незаснемане на собствения им поземлен имот № 61 в кв. 2, включен в УПИ * – П. „П”.
Касаторите поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искат неговата отмяна и вместо това предявеният иск бъде уважен.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Касаторите считат, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси – преценката на доказателствата и доводите на страните, мотивиране на съдебния акт и изпълнение на задължителните указания на касационната инстанция, както и по материалноправни такива във връзка с основанието на правото на собственост на ищците в противоречие с цитираната и приложена съдебна практика на ВКС /тази на ВАС не може да бъде основание по т. 2/, както и поддържат тези въпроси да имат значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът Пловдивски университет „П”, чрез пълномощника му адв. Д. Б. , оспорва в представения отговор наличието на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, респ. оспорва жалбата по същество.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., при проверката за наличие на основанията за допускане на касационното обжалване на решението, намира, че поддържаните не са налице. Съображенията за този извод са следните:
За да остави в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявения от касаторите иск за установяване, че в кадастралния план е допусната грешка, като не е нанесен имота им, включен в УПИ, отреден за университета, въззивният съд е приел, че с оглед характера на имота – нива в м. „Д”, идентична с имот пл. № 61, собствеността подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ /чл. 1, предл. 1 и чл. 10, ал. 1/ с решение на ОПК/ОСЗГ/, което има конститутивно действие. По делото липсват доказателства, че същата е заявена по ЗСПЗЗ, респ. възстановена. Не са налице данни и за отчуждаване на имота по ЗТСУ, поради което и това основание за собствеността към изработване на кадастралния план от 1998 год. не следва да се обсъжда. /Впрочем, след отменителното решение на ВКС при първата касация в изпълнение на указанията ищците в с. з. на 8.12.2008 год. отново са поддържали същото основание за правото им на собственост върху имота – замяната срещу отчуждена нива със спорния имот по нот. акт № 151/57 год. и наследствено правоприемство, поради което и друго основание не е и заявено от тях/.
Следователно, релевантен за извода за неоснователност на иска е въпросът за липсата на доказателства за материалноправната легитимация на ищците като собственици на спорния имот към момента на одобряване на кадастралния план.
По този обуславящ изхода на спора въпрос касаторите не са представили съдебна практика, с която да илюстрират наличието на противоречивото му решаване, вкл. и задължителна практика, съгласно поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – тълкувателни решения и ППВС, тълкувателни решения на ОС на ГК, ТК, или на ОСГТК на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Представената от тях съдебна практика по поставените и формулирани процесуалноправни въпроси относно преценката на доказателствата и доводите на страните, съдържанието на мотивите на съдебния акт и неизпълнението на дадени от ВКС указания не може да обоснове наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като сочените въпроси не са обосновали извода на въззивния съд за неоснователност на иска. Оплакванията, свързани с процесуални нарушения на съда, представляват касационни основания за неправилност на решението, които не могат да се обсъждат в настоящето производство по чл. 288 ГПК.
Липсват изложени съображения и за наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, съгласно разясненията, дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. Позоваването на текста на закона не може да обоснове извод за наличието му, включително и по въпроса за препращане към мотиви на влязло в сила решение, който също не е от значение за формиране решаващата воля на съда в обжалваното решение.
Поради изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1* от 24.07.2009 год. по гр. д. № 3037/2008 год. на Пловдивския окръжен съд, по подадената от Е. Я. Д., Я. П. З., П. П. З. и М. П. З., чрез пълномощника им адвокат Н. Г. , касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: