О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 590
гр. София, 08.06.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети април две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1482 по описа на Върховния касационен съд за 2009 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Е. Н. В., действуващ като ЕТ „Е” от гр. С. обжалва в срок въззивното решение от 27.06.2009 год. по гр. д. № 3880/2007 год. на Софийски градски съд, с което, след отмяна на първоинстанционното решение е постановено друго, с което касаторът и Х. Б. Б. са осъдени да премахнат незаконния обект „Е”, находящ се в бл. 2А в ж. к. „Д”, като възстановят състоянието и предназначението на помещението отпреди преустройството му, както и да заплатят на ищеца Т. Д. Ц. направените по делото разноски.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Иска неговата отмяна и вместо това се постанови друго, с което искът бъде отхвърлен. Претендира и присъждане на направените съдебни разноски.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Касаторът счита, че материалноправният въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл, касае същността на неоснователното действие, с което се пречи на упражняването на правото на собственост, с оглед направеният от него извод, че обектите, чието премахване е постановено, са източник на шум и замърсяване на въздуха, които пречат на ищеца да упражнява своето право на собственост върху апартамента, находящ се над тях. Същият е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с оглед липсата на законова дефиниция на понятието „неоснователно действие”, което да пречи на собственика да упражнява своето право на собственост, което поражда и необходимост от преценка на съда, която обаче следва да се направи по обективни критерии, предмет на нормативна регламентация. Касаторът счита, че въззивният съд в противоречие на представената съдебна практика не е събрал данни за нарушение на такива норми при извода си, че е налице неоснователно действие, което пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост върху апартамента над този обект, поради което и счита, че е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението.
Ищецът Т. Д. Ц., чрез пълномощника му адв. Ем. А. , в представения писмен отговор оспорва наличието на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и оспорва жалбата по същество.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., при проверката за наличие на основанията за допускане на касационното обжалване на решението, намира следното:
За да отмени първоинстанционното решение и вместо това да постанови друго, с което уважил предявения против касатора и втория ответник иск по чл. 109 ЗС, въззивният съд приел, че са налице неоснователни действия, накърняващи упражняването на правото на собственост на ищеца, изразяващи се в създадения ежедневен шум от говор на посетители, музикална уредба, както и влизане на цигарен дим в жилището му, които са резултат от извършените от ответниците преустройства на предишните обекти. Преустановяването на смущаващите правото на ищеца действия включва и отстраняване на източника на неправомерното въздействие върху имота, чрез възстановяване на предишното състояние на обектите, като се премахнат създадените чрез преустройството им, последици – ползуването на едно от помещенията като пункт на „Е”, за което ищецът не е дал своето съгласие и му пречи.
Следователно, изводът на въззивния съд, че е налице неоснователно действие, изразяващо се в промененото предназначение на обекта, което пречи на ищеца да упражнява своето право на собственост върху апартамента, намиращ се над него, е обусловен от преценката на събраните по делото доказателства, установяващи конкретните факти, а доводът, че същата не почива на данни за нарушения на други норми, свързани със замърсяване на околната среда, представлява оплакване за необоснованост на изводите на въззивния съд, което не представлява основание за допускане на касационно обжалване на решението. В производството по делото касаторът е правил възражения за липса на доказателства в тази насока, като в правомощията на въззивния съд е да направи преценка на събраните такива и въз основа на доводите на страните да постанови своя извод, както е и процедирал. Не е налице и твърдяното от касатора противоречие с представените решения по гр. д. № 28/2008 год. на Бургаския районен съд, по гр. д. № 566/2008 год. /без посочване на кой съд/ и по гр. д. № 689/2008 год.на Бургаския окръжен съд, тъй като обстоятелството, че в производствата по тях са приети доказателства относно нарушаване на норми на ниво на шум, които са обсъждани, само по себе си не представлява противоречиво разрешаване на въпроса, поставен от касатора в изложението му, като обуславящ изхода на спора. Освен това, с оглед липсата на данни представените решения да са влезли в сила, то същите не представляват съдебна практика, по смисъла на приетото в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. Затова и настоящата инстанция счита, че не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване.
С оглед изложените от касатора съображения за необходимостта от касационно разглеждане на делото с оглед липса на законова дефиниция на понятието „неоснователно действие”, което пречи на собственика да упражнява своето право, обосновава наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Действително, в съдебната практика по приложението на чл. 109 ЗС е залегнало разбирането, че негаторната защита се предприема срещу всяко неоснователно действие или бездействие, както и състояние, което пречи, смущава, застрашава или ограничава чуждо право на собственост, т. е. накърняване на вещно право, но не и въздействие върху други права, в т. ч. лични такива. Поставя се въпросът за рамките, в които е налице накърняване на имуществената сфера, с оглед съответствието и на търсената защита по чл. 109 ЗС, поради което и формулираният въпрос за преценката на това въздействие въз основа на обективни критерии, съгласно нормативната уредба, обуславя необходимост от тълкуване на закона с оглед изясняване на понятието „неоснователно действие” в контекста на неточното му тълкуване в конкретния казус спрямо твърденията на ищеца за нарушаване на негови права.
Поради изложените съображения, настоящият състав на ВКС намира, че следва да се допусне касационното обжалване на въззивното решение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, водим от което
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 27.06.2009 год. по гр. д. № 3880/2007 год. на Софийски градски съд, в обжалваната от Е. Н. В., действуващ като ЕТ „Е”, гр. С. част.
Указва на Е. Н. В. в едноседмичен срок от съобщението да заплати държавна такса за касационното разглеждане на делото в размер на 50 лв. по сметка на ВКС и представи вносния документ, след което делото се докладва на Председателя на ІІ г. о. за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: