О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 143
гр. София, 07.04.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети март две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 76/2010 год. по описа на Върховния касационен съд, ІІ г. о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частната жалба на Н. К. , Е. П. и Л. Д. , чрез пълномощника им адв. М. Б. , против въззивното определение от 26.05.2009 год. по ч. гр. д. № 2619/2009 год. на Софийски градски съд. С него е оставено в сила първоинстанционното определение от 10.11.2008 год. по гр. д. № 307/94 год. на Софийския районен съд, с което е прекратено производството по делото и е върната исковата молба, като нередовна, съгласно чл. 100, ал. 2 ГПК /отм./.
Жалбоподателите поддържат становище за незаконосъобразност на обжалваното определение с молба за отмяната му и делото се върне на районния съд за продължаване процесуалните действия по разглеждане на предявения иск.
Ответницата не е взела становище по частната жалба.
За да се произнесе, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. намира следното:
Преди да разгледа по същество частната жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като се обжалва въззивно определение, с което е оставена без уважение частна жалба против определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото, т. е. налице е хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Въпреки дадените указания за посочване и обосноваване на основания за допускане на касационното обжалване на въззивното определение със съобщението, получено от пълномощника адв. Б на 28.09.2009 год., както и повторно указание със съобщение, получено на 2.11.2009 год., такива не са посочени. В подадената молба в изпълнение на тези указания, пълномощникът е изразил становище, че разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК е неприложима при обжалване на определенията.
Доводът е неоснователен, тъй като съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК /на която разпоредба и сам пълномощникът се позовава в допълнителната молба/ е налице препращане към разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК в случаите на обжалване на определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото. Такава е и настоящата хипотеза, визирана в закона в чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което и въззивното определение ще подлежи на обжалване пред ВКС когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК. Тъй като такива не се сочат, въпреки указанията за отстраняване на тази нередовност в частната жалба, то касационното обжалване на въззивното определение не следва да се допуска.
Изложените от жалбоподателите съображения за допуснато процесуално нарушение по призоваване на страна по делото не могат да обосноват наличието на основание за допускане на касацията, тъй като представлява оплакване за неправилност на определението, поради което и не може да се обсъжда в настоящето производство.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 5* от 26.05.2009 год. по ч. гр. д. № 2619/2009 год. на Софийски градски съд, по подадената от Н. К. , Е. П. и Л. Д. , чрез адв. М. Б. , частна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: