О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 327
гр. София, 23.07.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети юли две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 183/2010 год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частната жалба на С. П. В., А. Ц. Н. и Б. Ц. П., всички от с. Б., община М., против въззивното определение от 4.02.2010 год. по ч. гр. д. № 33/2010 год. на Врачанския окръжен съд. С него е потвърдено определението от 17.12.2009 год. по гр. д. № 776/2009 год. на Мездренския районен съд, с което е прекратено производството по предявения от жалбоподателите иск, като недопустимо.
В частната жалба се поддържат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение с молба за отмяната му и връщане на делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответниците не са взели становище по жалбата.
Преди да разгледа по същество частната жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като се обжалва въззивно определение, с което е оставена без уважение частна жалба против определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото, т. е. налице е хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. В изпълнение на указанията на въззивния съд жалбоподателите са представили изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което поддържат наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, позовавайки се на ТР № 1/2001 год. на ВКС, и т. 2 с оглед представената съдебна практика по конкретни дела, като считат, че произнасянето на въззивния съд по „съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси” е в противоречие с тях.
Поддържаните основания за допускане на касационното обажлване на въззивното определение не са налице.
Въззивният съд, за да остави в сила определението на първоинстанционния съд, с което е прекратено производството по предявения иск, като недопустимо, е приел, че спорът относно собствеността на построения в УПИ * в кв. 40 по плана на с. Б. масивен гараж е предмет на поддържаното от тях възражение в делбеното производство по гр. д. № 518/2008 год., образувано преди предявяване на настоящия установителен иск. Поради това и не е налице правен интерес от по-късно предявения иск за собственост върху същия гараж, независимо и от насочването му против праводателката на съделителката П.
Произнасянето по този релевантен за изхода на спора за недопустимост на производството процесуалноправен въпрос за допустимостта на установителния иск при висящо делбено производство, в което е направено възражение за изключителна собственост върху един от имотите, предмет на делбата, не е в противоречие на представената съдебна практика, която е неотносима към него. Така в определение № 41 от 5.06.85 год. разгледаният въпрос е за наличието на правен интерес при хипотеза, когато имотът се намира във владение на ищеца, а в приложеното решение № 2* от 20.03.2003 год. предмет на произнасянето е допустимостта на установяване в отделно, самостоятелно производство истинността или неистинността на един документ с правно значение. В настоящия случай релевантният за изхода на спора въпрос е друг – при поддържано възражение в делбеното производство допустимо ли е в отделно производство да се предяви иск със същия предмет – за изключителна собственост върху делбения имот. Произнасянето по него не бележи противоречие с представените съдебни актове, нито с ТР № 1/2001 год. на ВКС, тъй като въпросът за конституиране на задължителни другари в делбата не е обусловил извода на съда в обжалваното определение.
В заключение – не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване, поради което и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното определение № 96 от 4.02.2010 год. по ч. гр. д. № 33/2010 год. на Врачанския окръжен съд по подадената частна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: