О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 196
гр. София, 10.05.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на пети май две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 142/2010 год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частната жалба на В. Й. Н. от гр. Л. против въззивното определение от 30.12.2009 год. по ч. гр. д. № 636/2009 год. на Ловешкия окръжен съд. С него е потвърдено определението от 26.09.2009 год. по гр. д. № 911/2009 год. на Ловешкия районен съд, с което е отказано да бъде възстановен срока за подаване на въззивна жалба против решението от 22.12.2008 год. по същото дело, по молбата на жалбоподателката, на основание чл. 64 ГПК.
В частната касационна жалба същата поддържа становище за незаконосъобразност на обжалваното определение с молба за отмяната му и вместо това се постанови възстановяване на пропуснатия срок за въззивното обжалване на решението, с присъждане на направените по делото разноски.
Ответниците по жалбата – Б. и Р. Б. , чрез пълномощника им адв. П. Н. , в представения писмен отговор оспорват наличието на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, респ. оспорват жалбата като неоснователна.
Преди да разгледа по същество частната жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като се обжалва въззивно определение, с което е оставена без уважение частна жалба против определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото, т. е. налице е хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. В изпълнение на указанията на въззивния съд жалбоподателката е представила изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което формално се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, без да е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в обжалвания съдебен акт при наличието на горните хипотези.
Въззивният съд, за да остави в сила определението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлена молбата за възстановяване на пропуснат срок за подаване на въззивна жалба против решението по делото, е приел, че не са налице предпоставките за това, предвидени в чл. 64, ал. 2 ГПК. Съобщението за постановеното решение е връчено редовно при условията на чл. 46, ал. 2 ГПК на лице, което живее на адреса на жалбоподателката, като обстоятелството, че то е неин бивш съпруг е ирелевантно с оглед задължението му да предаде призовката на адресата, тъй като не е от категорията на лицата по чл. 46, ал. 2, изр. 3 ГПК, на които не може да се връчват съобщенията. Освен това, жалбоподателката е призовавана чрез същото лице в хода на производството пред районния съд, а не е налице и хипотезата на чл. 46, ал. 3 ГПК с оглед твърдените от жалбоподателката лоши отношения между тях.
Въззивният съд приел и, че не е установено жалбоподателката да е отсъствувала от адреса и да не е било възможно да узнае своевременно за връчването, тъй като представеното медицинско удостоверение не установява това обстоятелство, а страдание от дископатия.
Следователно, жалбата е оставена без уважение поради направения от съда извод за редовност на връчването на съобщението за постановеното решение, поставило началото на срока за въззивно обжалване и липсата на особени непредвидени обстоятелства за пропускането му, които жалбоподателката да не е могла да преодолее. Жалбоподателката обаче не е обосновала наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК с конкретно формулиран въпрос, обусловил този извод на въззивния съд, за да са налице основанията за допускане на касационното обжалване на въззивното определение, нито е посочила задължителна съдебна практика в противоречив смисъл, нито е обосновала значението на такъв въпрос за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Формалното позоваване на разпоредбите на закона не е основание да се приеме, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК и касационният съд да допусне касационното обжалване.
В изложението се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на закона и необоснованост, които по същността си представляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, които не могат да се разглеждат по същество, при липса на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното определение № 843 от 30.12.2009 год. по ч. гр. д. № 636/2009 год. на Ловешкия окръжен съд, по подадената от В. Й. Н. от гр. Л. жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: