О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 309
гр. София, 08.07.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на седми юли две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 286/2010 год. по описа на Върховния касационен съд, ІІ г. о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частната жалба на Д. Й. И. и К. Й. И. , чрез пълномощниците им адвокатите Л. Д. и В. Л. , против въззивното определение от 13.04.2010 год. по ч. гр. д. № 1525/2010 год. на Софийски градски съд. С него е оставена без уважение жалбата им срещу първоинстанционното определение от 24.11.2009 год. по гр. д. № 1239/93 год. на Софийския районен съд, с което е прекратено производството по предявения иск за собственост, като недопустимо – чл. 224 ГПК /отм./.
Жалбоподателите поддържат становище за незаконосъобразност на обжалваното определение с молба за отмяната му и връщане на делото за разглеждане по същество на спора.
Ответникът не е взел становище по частната жалба.
За да се произнесе, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. намира следното:
За да остави в сила първоинстанционното определение, с което производството по делото е прекратено, въззивният съд приел същото за недопустимо. На първо място, право на иск по чл. 7 ЗВСВОНИ не е налице, с оглед поддържаното от ищцата твърдение, че не знае да съществува сключен договор между държавата и ответното дружество за придобиване правото на собственост върху спорния апартамент. На второ място, съдът е приел, че е налице влязло в сила решение по проведен иск по чл. 108 ЗС между същите страни, с което е признато правото на собственост на “И” АД, на основание давностно владение от 1976 год. С това е отречено претендираното от ищцата, праводател на настоящите жалбоподатели, право на собственост върху спорния имот, поради което и силата на присъдено нещо представлява отрицателна процесуална предпостаква за повторно разглеждане на иска за собственост. Нереливираните от ищцата, респ. нейните правоприемници, в хода на висящото производство по иска по чл. 108 ЗС възражения срещу поддържаното от ответника основание за собствеността на имота – придобивна давност от 1976 год., са преклудирани. Извън тези съображения, въззивният съд е приел и неприложимост на ЗВСВОНИ по отношение на договори по реда на ЗСГ /отм./, какъвто е сключения от наследодателката на ищцата и ответното дружество.
Преди да разгледа по същество частната жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като се обжалва въззивно определение, с което е оставена без уважение частна жалба против определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателите се позовават на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Считат, че материалноправните и процесуалноправните въпроси, по които съдът се е произнесъл в обжалваното определение, са решени в противоречие с ТР № 1/95 год. ОСГК на ВКС, със съдебната практика по представени съдебни решения и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Конкретните правни въпроси, по които е налице произнасяне от въззивния съд, не са формулирани от жалбоподателите, а последното е в тяхна тежест, както е разяснено и в т. 1 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС с оглед диспозитивното начало в гражданския процес. При това положение настоящата инстанция не би могла да прецени относимостта на представената съдебна практика с оглед основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, което е достатъчно основание за извод, че същите не са налице.
По отношение основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК жалбоподателите са формулирали въпросът от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, в следния смисъл: допустим ли е иск по чл. 7 ЗВСВОНИ при влязло в сила решение между същите страни, с което е отхвърлен иск за собственост по чл. 108 ЗС. Този въпрос е обусловил извода на въззивния съд, който е приел, че силата на присъдено нещо по ревандикационния иск, проведен между същите страни, е пречка за допустимостта на иска по чл. 7 ЗВСВОНИ, доколкото е налице иск с посочената правна квалификация.
Това основание за допускане на касационното обжалване е налице, когато се обосновава необходимост от разкриване на точния смисъл на правната норма, по реда на нейното тълкуване, налагащо се от неточното й прилагане, или се поддържат доводи за наложителност от изменение на неправилна съдебна практика, или при липса на такава. В случая, по приложението на чл. 7 ЗВСВОНИ, както и по чл. 108 ЗС, включително и за съотношението между тях като обуславящ и обусловен иск, е налице съдебна практика, включително и част от представената от жалбоподателите към изложението им. Тя е непротиворечива относно процесуалните предпоставки за предявяване на установителния иск, а и разпоредбите не са неясни или непълни, за да се допуска разглеждането на делото от касационния съд с цел разкриване на точния им смисъл. Такива съображения не се поддържат и от жалбоподателите, а така, както е формулиран от тях процесуалноправният въпрос, не сочи на обосноваване от необходимост за тълкуване на закона. Оплакванията против въззивното определение всъщност представляват касационни основания за неговата неправилност, поради съществени процесуални нарушения при приложението на чл. 224 ГПК /отм./, които не могат да се обсъждат по същество, при липсата на основания за допустимост на касационното обжалване. Тъй като такива не се обосновават, то не следва да се допуска.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ІІ гражданско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение от 13.04.2010 год. по ч. гр. д. № 1525/2010 год. на Софийски градски съд, по подадената от Д. Й. И. и К. Й. И. , чрез пълномощниците им адвокатите Л. Д. и В. Л. , частна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: