Р Е Ш Е Н И Е
№ 383
София, 01.07.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на първи юни през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретаря Теодора Иванова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 831 по описа за 2008 г. на Първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на § 2, ал.3 от ГПК във връзка с чл.218а, ал.1, б.”а” от ГПК /отм./.
Образувано е по касационна жалба на К. С. К. и Д. К. М. против решение № 213 от 1.11.2007 г., постановено по гр.д. № 577 по описа за 2007 г. на Окръжен съд Б. , с което е обезсилено решение № 113 от 4.06.2007 г. по гр.д. № 12/2007 г. на Районен съд- К. и е прекратено производството по предявените от К. С. К. и Д. К. М. против Д. И. С., Ж. Й. К., Д. И. Т., Г. И. К., Д. В. Г., Д. Й. К. и К. К. Г. искове по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ за признаване за установено, че процесните земеделски имоти са били собственост на общите на страните наследодатели Ж. В. Д. , поч.22.01.1949 г. и К. Г. Д. , поч. 16.10.1959 г.
В жалбата са изложени твърдения, които по същество се свеждат до довод за допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като до постановяване на въззивното решение не е бил повдиган въпросът за допустимостта на исковете и съответно не е дадена възможност на ищците да установят наличието на правен интерес, както и че такъв е установен по делото, тъй като е доказано, че процесната земя е заявена по представените преписки на синовете на наследодателите. Касаторите искат да се отмени атакуваното решение и да се постанови друго за уважаване на предявените искове или делото да се върне за разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Ответниците по касационната жалба Д. И. С., Ж. Й. К., Д. И. Т., Г. И. К., Д. В. Г., Д. Й. К. и К. К. Г. оспорват същата.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл.218а и сл. от ГПК /отм./, намира следното:
Бургаският окръжен съд е приел, че иска с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ има за цел да изясни принадлежността на правото на собственост към момента на образуване на ТКЗС, от което следва, че земите, които се твърди да са в конкретния случай на общия наследодател, трябва да бъдат посочени по своите индивидализиращи ги характеристики към момента на обобществяване на земята, за да се внесе яснота дали те, описани по своите площи, граници и местонахождение, са принадлежали на наследодателя или са били на неговите синове. В случая исковата молба посочва имоти, които вече са възстановени с план за земеразделяне, т.е. по настоящите им площи и граници и е следвало да бъде оставена без движение. Изложени са обаче съображения, че извършването на това действие е безпредметно, тъй като липсва правен интерес от предявяване на исковете – по делото не се твърди, нито са приложени доказателства относно заявяването на процесните имоти от страна на ищците, като е преклудирана и възможността за заявяване по реда на чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ.
Въззивното решение е правилно и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Правото на собственост върху земеделски имот може да бъде легитимирано само след индивидуализирането му в нарочно регламентираното в ЗСПЗЗ административно производство. В този смисъл указанията по приложение на закона в ТР № 1 от 1997 г. на ОСГК на ВКС касаят преценката на правния интерес от иска по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ именно с оглед възможността да се постанови решение в административното производство, включително и в хипотезата на изменение на вече постановено такова. Административното производство обаче се образува само и доколкото е инидициирано от заинтересованите лица в сроковете по чл.11 от ЗСПЗЗ, изтичането на които преклудира възможността да се упражнят евентуално съществувалите права по индивидуализиране на обекта на правото на собствеността върху земеделски имот.
В случая самите касатори твърдят, че процесната земеделска земя е заявена за възстановяване на името на ответника К. К. Г. и на наследодателите на останалите ответници И. К. Г. и Й. К. Г. , но не и на името на общите наследодатели Ж. Д. и К. Д. Към момента на приключване на съдебното дирене пред въззивния съд е бил изтекъл и срокът за предявяване на иск по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ съгласно § 22 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ /ДВ бр.13 от 2007 г./ , а следователно правилно и в съответствие със задължението си да следи служебно за допустимостта на предявения иск, Окръжен съд Б. е констатирал процесуалната недопустимост на същия, обезсилил е първоинстанционното решение и е прекратил производството по делото.
В обобщение не са налице релевираните основания за касиране на атакуваното решение и същото следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл.218ж от ГПК /отм./, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 213 от 1.11.2007 г., постановено по гр.д. № 577 по описа за 2007 г. на Окръжен съд- Б.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: