О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 122
гр. София, 24.03.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков ч.гр.д.№ 125 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.
С разпореждане от 11.02.2010 година, по гр.д. №648/2009 г. Окръжен съд – Русе е върнал постъпилата против постановеното по делото въззивно решение касационна жалба от ищеца И. С. К., като е приел, че за ищеца липсва правен интерес от обжалването, доколкото с постановеното въззивно решение е уважен изцяло предявения от него иск с правно основание чл.109 от ЗС.
Против така постановеното разпореждане е обжалвано от ищеца с частна жалба и твърдения за незаконосъобразност.
Частната жалба е допустима, подадена е в срок, но разгледана по същество е неоснователна.
За да върне касационната жалба, съдът, постановил въззивното решение е приел, че липсва правен интерес за жалбоподателя от обжалване на въззивното решение по реда на касационното обжалване, доколкото предявения иск с правно основание чл.109 от ЗС е уважен изцяло. С постановеното по реда на въззивното производство съдебно решение, е отменено решението на първоинстанционния съд, както и постановеното допълнително решение от същия съд, като е постановено ново, по съществото на спора, с което е уважен изцяло предявения иск с правно основание чл.109 от ЗС, с направените искания от страна на ищеца, очертани в предмета на произнасянето от районния съд, при първоинстанционното разглеждане на спора и постановените решения от първата инстанция /решение и допълнително решение/.
Правния интерес от обжалването пред горна инстанция, се обуславя от предвидената процесуална възможност за страната, при неблагоприятен за нея изход от съдебния спор, определен от постановеното решение по делото, да иска от горната инстанция /в случая касационната/, да пререши спора като постанови решение в нейна полза. В случаите, когато спора е разрешен изцяло в полза на едната страна, то за същата страна липсва възможността да иска пререшаване на спора, поради липсата на процесуалната възможност за горната инстанция да пререши спора, предвид процесуалното правило де не се влошава положението на обжалвалата страна, доколкото липсва жалба от страната, против която е постановено решението по съществото на спора. Липсата на възможност да се иска пререшаване на спора води до липсата и на правен интерес от обжалването на постановеното в полза на жалбоподателя съдебно решение. Като е приел касационната жалба за процесуално недопустима поради липса на правен интерес, въззивния съд е направил преценка за нейната допустимост, предвид разпоредбата на чл.130 от ГПК. Тази разпоредба вменява задължение на съда да следи за допустимостта на процесуалните действия, осъществявани от страните по делото, като следва да се приеме, че намира приложение и по отношение на допустимостта на подаваните жалби до горна инстанция, в случая до касационната инстанция. В този смисъл, въззивния съд е постановил правилно и законосъобразно разпореждане, което следва да бъде потвърдено.
Доводите, че въззивния съд не се е произнесъл по цялото искане са неотносими към настоящия спор. Ако страната счита, че съдът не се е произнесъл по цялото искане, очертано от предмета на спора, за нея съществува процесуалната възможност да иска допълване на решението на съда, разгледал спора по същество, по реда на 193, ал.1 от ГПК /отм./, доколкото производството е по реда, предвиден в отменения ГПК. По отношение на твърдението, че касационната жалба е допустима, тъй като не са присъдени всички направени по делото разноски от страната, разпоредбата на 192, ал.4 от ГПК /отм./ предвижда отделен процесуален ред за искане за присъждане на разноски, както и отделен ред за обжалване на определението на съда, произнесено по реда на това производство, но не и отстраняване на процесуалния пропуск на въззивния съд да присъди разноски /доколкото е налице/, по реда на касационното обжалване, без да е налице произнасяне на въззивния съд по това искане.
Предвид изложеното, състава на ВКС счита, че обжалването разпореждане за връщане на касационната жалба е правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането на Окръжен съд – Русе, постановено в закрито съдебно заседание на 11.02.2010 година, по гр.д. №648/2009 година, с което е върната касационната жалба на И. С. К. против въззивното решение по делото, постановено на 15.01.2010 година.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.