О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 307
гр. София, 08.07.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на седми юли две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 209 по описа на Върховния касационен съд за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК и е образувано по частната жалба на Е. “П”, гр. М., чрез пълномощника му адв. Св. Г. , против определение № 100 от 8.02.2010 год. по гр. д. № 637/2009 год. на Врачанския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане молбата му от 2.02.2010 год. за оттегляне на въззивната жалба против решението на първоинстанционния съд.
Жалбоподателят поддържа становище за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, като счита, че съгласно чл. 264, ал. 1 ГПК може да оттегли изцяло или отчасти подадената жалба във всяко положение на делото, вкл. и след постановяване на решението по нея. Моли за отмяната му и се уважи молбата му за оттегляне на въззивната жалба.
Ответниците по частната жалба не са взели становище.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, като обсъди изложените в частната касационна жалба доводи във връзка с данните по делото, намира следното:
Въззивното производство по гр. д. № 637/2009 год. е образувано по въззивните жалби на Р. К. П. , в качеството му на Е. “П” и на Община М., които са породили своите последици – т. нар. суспензивен и деволутивен ефект – възпрепятствували са да влезе в сила първоинстанционното решение и делото е пренесено пред въззивната инстанция, за която е възникнало задължението да ги разгледа. На 11.01.2010 год. е постановено и въззивното решение, с което жалбата на Община М. е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, обезсилено е решението на първоинстанционния съд и делото му е върнато за произнасяне по предявения от настоящия жалбоподател иск по чл. 32, ал. 2 ЗС.
След получаване на съобщението за постановеното въззивно решение и в срока по чл. 283 ГПК, на 2.02.2010 год., въззивникът е подал молба за оттегляне на въззивната му жалба против първоинстанционното решение и поискал обезсилване на постановеното въззивно решение.
С обжалваното в настоящето производство определение въззивният съд е приел молбата за недопустима, тъй като производството не е висящо – съдът се е произнесъл с въззивно решение, което е съобщено на страната. Съгласно правилото на чл. 246 ГПК не може сам да отмени или измени обявеното си решение, а хипотезата на чл. 249 ГПК – за обезсилването му при определените в нея предпоставки, не е налице.
Определението е правилно и следва да се потвърди.
Оттеглянето на въззивната жалба, съгласно чл. 264, ал. 1 ГПК, може да се предприеме от страната във всяко положение на делото, но докато то е висящо, както правилно е приел въззивният съд. В настоящия случай с постановяване на въззивното решение производството не е висящо пред въззивния съд, а страните имат право на касационно обжалване и в съответствие с упражняването му делото ще се пренесе пред касационната инстанция, или при неподаване на касационна жалба, въззивното решение ще влезе в сила.
До постановяване на решението, въззивникът е разполагал с правото да оттегли жалбата си, по която е образувано въззивното производство. След като е постановено решението на въззивният съд и същото му е съобщено, той има право да го обжалва, но не и да десезира въззивният съд, постановил своето решение. Последният не може сам нито да го отмени, нито да го измени, а при подаване на касационна жалба следва да предприеме действията по пренасяне на делото пред по-горната инстанция.
Въззивният съд има правомощието да обезсили постановеното от него решение в хипотезата на чл. 249 ГПК – ако преди влизането му в сила страните заявят, че са се спогодили и молят да се прекрати делото. Както правилно е констатирал въззивният съд, тази хипотеза не е налице в случая.
Неоснователно е съображението на жалбоподателя за аналогията с чл. 233 ГПК – отказ от иска. Вярно е, че отказ от иска може да се предприеме във всяко положение на делото /както е и използувания термин и в чл. 264, ал. 1 ГПК/, но докато е висящо производството пред съдебните инстанции – въззивна или касационна, като в закона е посочено, че когато отказът е направен пред въззивната или касационната инстанция, обжалваното решение се обезсилва. Това е така с оглед характера му на процесуално действие на ищеца, свързано с процесуални последици – десезиране на съда със спора. Оттеглянето на жалбата също може да се предприеме във всяко положение на делото, но докато производството, образувано по нея е висящо, което в случая не е така, с оглед постановеното въззивно решение.
Поради изложените съображения, правилно въззивният съд е оставил без разглеждане подадената молба за оттегляне на въззивната жалба, като недопустима поради постъпването й след постановяване на въззивното решение. Обжалваното определение следва да се потвърди, водим от което настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определението с № 100 от 8.02.2010 год. по гр. д. № 637/2009 год. на Врачански окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.