О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Nо 250/03.06.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на първи юни две хиляди и девета година , в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
При участието на секретаря
Разгледа докладваното от съдията БАЛЕВСКА
Ч.гр.д.Nо 238/2009 година и за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 вр.с ал.1 т.1 ГПК във вр. с чл. 286 ал.2 във вр. с ал. 1 т.3 ГПК и чл.280 ал. 2 ГПК /ДВ. бр. 59/ 2007 г./ .
Й. Т. Н. и Б. Т. Б. чрез процесуалния представител адв. И, обжалват и искат да се отмени Определение Nо 30 от 12.03. 2009 година по гр.д. Nо 5131/ 2008 година на Върховен касационен съд- I отд., с което е оставена без разглеждане касационна жалба вх. Nо 1288 /30.04.2008 година срещу въззивно Решение Nо 199 от 14.03.2008 година по гр.възз.д.Nо 24/2008 година на Пазарджишкия окръжен съд по уважения ревандикационен иск по чл. 108 ЗС на А. К. Л. срещу Й. Т. Н. и Б. Т. Б. , на основание чл. 288 във вр. с чл. 280 ал.2 ГПК и чл.286 ал.1 т.3 ГПК. Поддържа се , че обжалваното определение е неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила досежно доказателствата , установяващи обжалваемия интерес на вещния иск.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия, намира:
Частната жалба вх. Nо 3146/02.04.2008 година е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е процесуално допустима .
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
С Решение Nо 199 от 14.03.2008 година , постановено по гр.възз.д. Nо 24/2008 година състав на Пазарджишкия окръжен съд е отменил Решение на Пазарджишкия районен съд по гр.д. Nо 1617/2006 г. и постановявайки ново решение, е приел за установено по отношение на ответниците Й. Т. Н. и Б. Т. Б. от с. В. дол ,че същият с СОБСТВЕНИК на процесния недвижим имот- нива от 2 845 кв.м., имот Nо 66 по плана на земеразделяне на м.”Е” и е осъдил ответниците да му предадат владението на имота.
Недоволни от постановения съдебен акт на въззивния съд, ответниците по иска Й. Т. Н. и Б. Т. Б. са подали касационна жалба касационна жалба вх. Nо 1288 /30.04.2008 година.
С обжалваното ОПРЕДЕЛЕНИЕ, тричленен състав на ВКС- I отд. в правомощията си по чл. 280 ал.2 ГПК във вр. с чл. 286 ал.2 във вр. с ал.1 т.3 ГПК, като проверяващ допустимостта на подадената касационна жалба съд , е приел, с оглед на представената по делото данъчна оценка на имота в размер на 367 лв, че претендираното с ревандикационния иск право на собственост на процесния земеделски имот Nо 66 с площ от 2 845 кв.м., последният с данчъна оценка за 367, е с обжалваем интерес под установения с разпоредбата на чл. 280 ал.2 ГПК минимум -1000 лв. , поради което и на основание чл. 286 ал.1 т.3 ГПК е върнал касационната жалба.
Решаващият съд се е позовал в мотивите на определението на намираща се в кориците на делото данъчна оценка на община С.
Разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК е приложена правилно.
Разпоредбата е формулирана императивно и сочи , че не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лв.
Липсата на легално определение на термина “обжалваем интерес” създава затруднения и неяснота, когато не се касае до иск за парично вземане, с точно определена цена на иска, а се касае до искове за защита на вещни права , чиито „обжалваем инетерес” може да бъде съобразен само на база паричния еквивалент на вещното по право по данъчна оценка, при липсата на др. доказателства- напр.частна експертиза.
Законодателят не прави разграничение и не предполага разлика в съдържанието на „обжалваем инетерес „ при делата за защита на вещни права и тези за защита на облигационни претенции, а още по-малко се държи сметка за този „обжалваем интерес” при личните искове. Паричният еквивалент на вещно право ,обусловен от данъчната или пазарна оценка на имота/ т.е. данните , който страната е ангажирала по делото/ е величина която има икономическо съдържание и търпи промяна в зависимост конюнктурата на пазара на цените на недвижими имоти , или от фискалната политика на съответната община. Тези ноторни обстоятелства не могат обаче да обусловят извод , различен от този направен с обжалваното определение от тричленния състав на ВКС за липса на „обжалваем интерес” над 1000 лв. при конкретните данни по делото за ниската данъчна оценка на имота, без ясен законодателен критерий или задължително тълкуване на спорната правна норма от страна на ВКС.
Доводът на жалбоподателят , че намиращата се в кориците на делото данъчна оценка не може да се вземе предвид , тъй като не е издадена от община С., а от община П., не отговаря на данните по делото, поради което и не следва да бъде коментиран от настоящия състав.
По изложените съображения и на основание чл. 279 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение Nо 30 от 12.03. 2009 година по гр.д. Nо 5131/ 2008 година на Върховен касационен съд- I отд., с което е оставена без разглеждане касационна жалба вх. Nо 1288 /30.04.2008 година срещу въззивно Решение Nо 199 от 14.03.2008 година по гр.възз.д.Nо 24/2008 година на Пазарджишкия окръжен съд по уважения ревандикационен иск по чл. 108 ЗС на А. К. Л. срещу Й. Т. Н. и Б. Т. Б. , на основание чл. 288 във вр. с чл. 280 ал.2 ГПК и чл.286 ал.1 т.3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: