О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 310
гр. София, 26.03.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 373 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. П. Т. против въззивното решение №1601/09.12.2009 г., постановено по гр.д. №1222/2009 г. от Окръжен съд – Варна, с което е оставено в сила решение №1437/11.05.2009 г. постановено по гр.д. № 9174/2007 г. от Районен съд – Варна. С последното е отхвърлен предявения от жалбоподателкта иск с правно основание чл.108 от ЗС против С. П. С..
В срока по чл.287, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответника по касационната жалба. С него се оспорва касационната жалба по същество, както и се оспорва наличието на касационните основания по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане до касационно обжалване на решението на окръжния съд. Прави се искане за присъждане на разноски пред касационната инстанция, като се представя списък на разноските..
Касационната жалба е подадена в срок, насочена е против решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима по критерия на чл.280, ал.2 от ГПК, доколкото към делото пред районния съд е представено удостоверение за данъчна оценка на имота, която е 7 198,20 лева /над 1000 лева/.
За да счете предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС за неоснователен, въззивния съд е приел, че ищцата притежава активната материалноправна легитимация по предявения ревандикационен иск с правно основание чл.108 от ЗС. В нейна полза, като наследник на А. Я. Г. , е постановено решение на поземлена комисия, като в рамките на административното производство е прието искането на наследниците за възстановяването на правото на собственост при действието на разпоредбата на чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ /в редакцията към ДВ бр.98/1997 г./ за основателно. С оглед направеното от страна на ответника по делото оспорване на наличието на предпоставките за възстановяването на собствеността в полза на ищцата по делото, като е съобразил и доказателствената тежест от доказването на тези предпоставки в рамките на процеса и представените от ищцата доказателства, въззивния съд е приел, че в полза на ищцата, като наследник на А. Я. Г. е възникнало правото да й бъде възстановена собствеността върху спорния имот. Съдът е приел за установено, с оглед доказателствата по делото, че имота, правото на собственост в реални граници върху който е възстановена в полза на ищцата по делото, е идентичен с имота, ползуван от ответника. Приел е, че въз основа на взето решение на ИК на ОбНС-Варна, в полза на ответника по делото е учредено право на ползуване върху спорния имот, като оспорването на доказателствата в тази насока, представени от ответника и оспорени от ищцата не е проведено успешно. С оглед доказателствата по делото, съдът е възприел от фактическа страна, че имота, предоставен за ползуване на ответника по делото по взетото решение от ИК на ОбНС е идентичен с имота, правото на собственост върху който е възстановено в полза на ищцата по делото. Възприето от въззивния съд е, че имота към 01.03.1991 година е бил застроен, ответникът е заплатил в полза на общината стойността на земята и по този начин е осъществен предвидения в разпоредбата на пар.4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ за трансформиране правото на ползуване, предоставено на ответника, в право на собственост върху същия имот, като по този начин, предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС, предявен от ищцата против ответника, за предаване на владението на същия имот, е неоснователен.
В изложението на касационните основания, приложено към касационната жалба се сочи като основание за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване произнасяне на съда по материалноправни въпроси, в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане до касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК и по въпрос, по който е налице противоречиво разрешаване от съдилищата – основание съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
Във връзка с наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, жалбоподателя сочи две съдебни решения – №1110/03.10.2007 г. по гр.д. № 954/2006 г. на ВКС, ІV гр.отд. и решение №335/2008 г. на ВОС. Двете съдебни решения са постановени при различна фактическа обстановка от тази, възприета от въззивния съд по настоящото дело. В решение №1110/03.10.2007 г. по гр.д. № 954/2006 г. на ВКС, ІV гр.отд. е прието, че разпоредбата на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ за трансформиране на правото на ползуване в право на собственост не е налице тогава, когато в имота не е построена сграда, за която липсват изградени минимално необходимите помещения за такава сграда. В настоящия случай, с оглед възприетата фактическа обстановка, съдът е приел, че изградената в имота сграда отговаря на техническите изисквания, поради което не се е произнесъл по така повдигнатия въпрос в противоречие с възприетото в цитираното решение, доколко възприетите от съда факти са различни от тези по цитираното съдебно решение. В същата насока, фактите по цитираното решение №335/2008 г. на ВОС са различни от тези, възприети от въззивния съд по настоящия спор, доколкото съдът по настоящия спор е счел за доказана от фактическа страна идентичността на имота, върху който е предоставено ползуването на ответника с решението на ИК на ОбНС и този, върху който е възстановено правото на собственост в полза на ищцата по делото. Цитираното решение касае хипотеза, при която имотите се различават, т.е. от фактическа страна е прието, че правото на ползуване е предоставено върху друг имот, различен от претендирания. Предвид изложеното, по повдигнатите материалноправни въпрос, касаещи приложението на разпоредбата на пор.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ не е налице противоречиво разрешаване от съдилищата, доколкото представените решения от жалбоподателя касаят различна фактическа обстановка от тази, възприета от въззивния съд по настоящия спор. Самите факти по делото и възприетото от съда като фактическа обстановка, не подлежи на контрол в производството по чл.288 от ГПК. Необосноваността на въззивното решение не е предпоставка за допускането му до касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК, а е предмет на преценка по същество на разглеждане на касационната жалба, но едва след наличието на предпоставките за нейното допускане до разглеждане в производството по чл.288 от ГПК. Излагането на факти и твърденията на жалбоподателя, че решението е необосновано не следва да се обсъждат в настоящото производство.
Сочи се решение №426/21.07.2009 г., постановено на 21.07.2009 г. по гр.д. №2713/2008 г., по реда на чл.290-293 от ГПК, като обосновка на твърдението на жалбоподателя, че по въпроса за трансформирането на право на ползуване в право на собственост в хипотезата на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, въззивния съд е дал разрешение в противоречие с практиката на ВКС. С цитираното решение е възприето, че предпоставките на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ не са налице тогава, когато имотът не е застроен. В случая, въззивния съд не се е произнесъл по наличието на предпоставките на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ в противоречие с практиката на ВКС по приложението на тази разпоредба, доколкото е възприел, че имотът е застроен. По съображенията, изложени по-горе, самата проверка на фактите по делото, т.е. дали извода на съда за застрояването на имота е обоснован, не може да се направи в производството по чл.288 от ГПК. В тази връзка не е налице произнасяне по повдигнатия материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в приложеното съдебно решение и не е налице соченото основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
На основание чл.81 от ГПК, във вр. с чл.78, ал.3 от ГПК, жалбоподателката следва да заплати на ответника по касационната жалба направените в настоящото производство съдебни разноски, които съгласно представения с отговора списък и представения договор за правна помощ, са в размер на 600 лева.
Водим от горното, състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1601/09.12.2009 г., постановено по гр.д. №1222/2009 г. от Окръжен съд – Варна, с което е оставено в сила решение №1437/11.05.2009 г. постановено по гр.д. № 9174/2007 г. от Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА А. П. Т. от гр. В., кв. Виница, ул.”С” №7 съд.адрес гр. В., ул.”Б” №30 чрез адв. Б. Д. да заплати на основание чл.81 във вр. с чл.78, ал.3 от ГПК на С. П. С. от гр. В., съд.адрес гр. В., ул.”Б” №11, чрез адв. Н, сумата 600 /шестстотин/ лева.
Председател: Членове: 1. 2.