О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 435
гр. София, 27.04.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 517 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ю. М. Н. против въззивно решение №607/16.12.2009 година, постановено от Окръжен съд – Благоевград, по гр.д. №1290/2008 година. Касационната жалба е против решението на въззивния съд само в частта, с която е допусната до делба ливада с площ от 37,822 дка, находяща се в землището на гр. Я., м.”М”, представляваща имот №404003.
В срока по чл.287, ал.1 от ГПК, против така подадената касационна жалба е подаден отговор само от ответника по нея В. М. , с който оспорва допустимостта на касационната жалба, както и основателността на същата по съществото на спора.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Производството пред двете инстанции е делбено, във фазата по допускането на делбата. За да допусне процесния недвижим имот до делба между посочените в решението съсобственици, съдът е приел, че възражението на касатора Ю. М. Н. , че е изключителен собственик на ливада с площ от 37,822 дка, находяща се в землището на гр. Я., м.”М”, представляваща имот №404003, за неоснователно. Възражението си, жалбоподателя е основавал на представеното по делото нотариално завещание, като е твърдял, че наследодателя на страните в делбения процес му е завещал процесната ливада. Твърдял е също така, че е придобил правото на собственост върху имота въз основа на упражнявано от него давностно владение. Съдът е приел, че по делото са представени два преписа от нотариално завещание, които се различават по своето съдържание, относно имотите, предмет на завещателните разпоредби. Тъй като представения препис от Ю. Н. е в копие и противната страна го е оспорила, като е поискала представянето му в оригинал, а същото не е представено от страната, която го е посочила като писмено доказателство, съдът е изключил същото от доказателствения материал по делото. Втория представен препис от завещанието не съдържа завещателно разпореждане от общия на страните наследодател в полза на съделителя Н, по отношение на спорния в настоящия момент имот, представляващ ливада с площ от 37,822 дка, находяща се в землището на гр. Я., м.”М”, представляваща имот №404003. Въз основа на горното, съдът е приел, че липсват доказателства, водещи до извод за наличието на завещателни разпореждания от страна на общия наследодател по отношение на процесната ливада. По отношение на възражението за придобиването на имота въз основа на давностно владение, съдът е приел, че по делото са събрани доказателства, водещи до извод, че процесната ливада е била внесена в ТКЗС, като не е налице хипотезата на разпоредбата на чл.12, ал.7 от ЗСПЗЗ, тъй като липсват писмени доказателства, въз основа на които да се направи извод, че жалбоподателя Н. е владял имота преди внасянето му в ТКЗС. Прието е с въззивното решение, че до завеждането на делото – 2006 година, предвид ограниченията на чл.5, ал.2 от ЗВСВОНИ, десетгодишния давностен срок не е изтекъл, както и че имота е възстановен с решение на поземлена комисия на името на наследниците на общия наследодател, а не на жалбоподателя.
Жалбоподателя не сочи точно формулиран материалноправен или процесуалноправен, по който според него въззивния съд се е произнесъл в при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК, но от съдържанието на изложението на касационните основания е видно, че жалбоподателят твърди, че в по въпроса, доколко завещателното разпореждане е годно да го направи изключителен собственик, въззивния съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, както и че този въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата. Твърди се също така, че по отношение на приложението на института на придобивната давност, като основание за придобиването на имота по давност, въззивния съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС. Основанията, сочени от жалбоподателя за допускане до касационно обжалване на решението на въззивния съд, следва да се квалифицират като такива по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК.
Съдът не се е произнесъл по така поставения материално правен въпрос, а именно доколко завещателното разпореждане е годно да го направи изключителен собственик. Безспорно е както в практиката, така и следва от разпоредбите на материалното право, че завещателно разпореждане е основание, годно да направи лицето, в чиято полза е направено, собственик на завещаната вещ. Съдът не се е произнесъл в противен смисъл, а е изключил на процесуално основание писменото доказателство, обективиращо според жалбоподателя волеизявлението на завещателя в негова полза. Така поставения въпрос не е обусловил извода на съда за липса на завещателно разпореждане, поради което е неотносим към спора по делата. В тази връзка са неотносими и представените съдебни решения на ВКС, които касаят различна фактическа обстановка, при която е налице завещателно разпореждане.
По материалноправния въпрос, касаещ института на придобвината давност, като съдебна практика, жалбоподателя сочи решение №1192/22.12.2008 г. на ВКС, І г.о., по гр.д. №4679/2007 година. В него фактическата обстановка е различна, доколкото се касае за имот, който е загубил статута си на земеделска земя и продаден на трето лице. В случая и към настоящия имот процесната ливада представлява земеделска земя, поради което фактическата обстановка по приложеното решение и тази по настоящия спор е различно, като изводите на ВКС по представеното решение са неотносими, доколкото касаят приложението на придобивната давност по отношение на имот, общинска собственост. По приложението на института на придобивната давност е налице богата съдебна практика, като с оглед посочването като касационно основание за допускането на обжалваното решение до касационно обжалване разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, жалбоподателят не сочи основания, налагащи нейната промяна. Не е налице и непълна, неясна или противоречива правна уредба по отношение на приложението на придобивната давност, като способ за придобиване на право на собственост, като и в тази насока липсват твърдения на жалбоподателя, поради което не е налице касационното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на това основание до касационно обжалване на решението на въззивния съд.
По изложението съображения, състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №607/16.12.2009 година, постановено от Окръжен съд – Благоевград, по гр.д. №1290/2008 година.
Председател: Членове: 1. 2.