О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Nо 202/11.05.2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на седми май две хиляди и девета година , в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
При участието на секретаря
Разгледа докладваното от съдията БАЛЕВСКА
ч.гр.д.Nо 189/ 2009 година и за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.2 ГПК във вр. с чл. 389 ГПК. .
О. Варна , чрез процесуалния представител юрисконсулт Д. Д. обжалва и иска да се отмени Определение Nо 56 от 16.02.2009 г. на постановено по ч.гр.д. Nо 53/2009 година на Варненския апелативен съд , с което е отменено Определение Nо 3681 от 05.12.2008 година по ч.гр.д.Nо 2375/2008 година на Варненския окръжен съд по чл. 389 ГПК и искането за допускане обезпечение на предявения иск е отхвърлено. Поддържа се, че обжалваното определение е неправилно, тъй като е допуснато нарушение по приложението на закона.
Частният жалбоподател обосновава допустимостта на касационното обжалване с наличие на разрешен съществен материално-правен въпрос относно допустимостта и законосъобразността на наложената обезпечителна мярка „право на задържане на недвижим имот до заплащане на обезщетение за подобрения на имота”, разрешен в противоречие с съдебната практика , основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, като се сочат и представят Определение от 08.02.2000 година на Софийския АС по ч.гр.д. Nо 187/2000 г. и Определение Nо 40 от 31.05.2006 година на Бургаския АС по ч. гр.д. Nо 80/2006 г., както и с основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, поддържайки, че посоченият съществен материално-правен въпрос следва да се реши от касационния съд с оглед на точното и еднакво прилагане на закона и развитие на правото в сходни хипотези. Поддържа се довод за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт ,като постановен в нарушение на чл.397 ал.1 т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия, намира:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, налице е обжалваем съдебен акт по см. на чл. 274 ал.3 т.2 ГПК /определение , с което се дава по същество разрешение на друго производство/, с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което и същата е процесуално допустима .
В срока по чл. 276 ал.1 ГПК е постъпило писмено възражение от противната/ другата/ страна, чрез процесуалния представител адв. Б гр. В., с което се възразява по допустимостта на обжалването ,поради липса на сходство с посочените определения , както и поради липса на условя по см. на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК с оглед на трайно установена съдебна практика за реда на разглеждане на възражения/ искане / по чл. 72 ал.3 ЗС.
Допустимостта на касационното обжалване и при частните касационни жалби в хипотезите на чл.274 ал.3 ГПК във вр. с чл.278 ал.4 ГПК , е обусловено от наличие на законовите условия за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС-второ отделение на гражданската колегия , като съобрази наведените от страните доводи и данните по делото, намира , че не са налице основания за допустимост на касационното обжалване на релевираните основания – чл. 280 ал.1 т.2 или т.3 ГПК.
Повдигнатият материално-правен въпрос относно допустимостта и законосъобразността на наложената на основание чл. 397 ал.1 т.3 ГПК обезпечителна мярка „право на задържане на недвижим имот до заплащане на обезщетение за подобрения на имота” е съществен в рамките на проведеното обезпечително производство , но не са налице останалите изисквания на законодателя.
С обжалваното определение , Апелативният съд в правомощията на втора инстанция е отменил определението на окръжният съд , постановено по реда и на основание чл. 389 и сл. ГПК за допуснато обезпечение на предявения иск от О. В. за заплащане на подобрения на чужд/ реституиран по реда на ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИМН и други благоустройствени закони/ в размер на 25 600лв.с наложена обезпечителна мярка „право да задържи вещта” и е постановил ново, с което искането на ищцовата страна за обезпечение на иска по чл. 42-74 ЗС е отхвърлено. Прието е , че наложената обезпечителна мярка е неподходяща по см. на чл. 397 ал.1 т.3 ГПК. Правото на задържане е субективно право на добросъвестния / и приравнения на такъв / владелец на чужд недвижим имот, което следва да бъде реализирано в самостоятелното исково производство и е недопустимо постигане на правен резултат, по ред различен от този установен със закон.
С посочените определения на състави на Софийския и Бургаския апелативни съдилища са разгледани различни хипотези, тъй като наложената обезпечителна мярка е „спиране изпълнението по образувано изпълнително дело” , като е налице влязло в сила решение , с което е признато вземане и се касае до обезпечение именно на правото на задържане, което е предмет на съдебно исково производство, а не до неговото признаване само на базата на твърдение за евентуалната основателност на претенцията за подобрения.
Не може да се приеме , че е налице и основание по см. на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като уредбата на обезпечителното производство не се различава от тази по отменения ГПК, а практиката на съдилищата досежно недопустимостта да се определи като „подходяща обезпечителна мярка”, субективно материално право , което следва да се реализира в самостоятелно исково производство, е последователна и трайно установена. Въпросът не се нуждае от ново разрешение в различен от установения смисъл, поради което и новото произнасяне не би допринесло нито за точното и еднакво прилагане на закона , нито за развитие на правото.
По изложените съображения на основание чл. 278 ал.4 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданката колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване частна касационна жалба вх. Nо 1017/ 27.02.2009 година на О. В., заявена чрез процесуалния представител юрисконсулт Д. Д. срещу Определение Nо 56 от 16.02.2009 г. постановено по ч.гр.д. Nо 53/2009 година на Варненския апелативен съд , с което е отменено Определение Nо 3681 от 05.12.2008 година по ч.гр.д.Nо 2375/2008 година на Варненския окръжен съд по чл. 389 ГПК и искането за допускане обезпечение на предявения иск , е отхвърлено.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :