О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№785
гр. София, 22.07.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1460 по описа на Върховния касационен съд за 2009 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение от 6.08.2009 год. по гр. д. № 1148/2008 год. Софийски градски съд, като въззивна инстанция, е оставил в сила първоинстанционното решение от 4.01.2008 год. по гр. д. № 2662/2004 год. на Софийския районен съд, с което са отхвърлени предявените от В. Б. Н. от с. П. против Д. И. С. от с. с. да предаде владението върху имот извън регулация с площ 673.60 кв. м., представляващ част от имот № 0* посочен в картата на възстановената собственост, а в парцеларния план на стопанския двор на ТКЗС парцел ****, обозначен с б. б. АБВГДЕА на скицата на вещото лице Н. , с намиращите се в него четири сгради от метална конструкция, на метални колони и надлъжен пояс от метални греди, с площи по 32 кв. м. за две от тях, 34 кв. м. и 119 кв. м., както и да му заплати обезщетение за ползуването на този имот в периода от 17.06.98 год. до 17.06.2003 год. в размер на 3 000 лв.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от ищецът В. Б. Н. с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Счита, че въпросът за придобиване на правото на собственост на основание проведен търг има значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът Д. С. оспорва жалбата като недопустима, респ. неоснователна по изложените в писмения му отговор съображения. Претендира направените разноски по делото.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което исковете са отхвърлени, въззивният съд приел, че ищецът не се легитимира като собственик на процесния имот, тъй като от представения договор се установява, че е купил само четири метални постройки, които не са трайно прикрепени към земята, поради което и имат характер на движими вещи. Обективираната в договора воля няма за предмет земята, върху която същите са построени. Освен това, не са представени доказателства ответникът да владее спорния имот, което е в доказателствена тежест на ищеца с оглед изрично заявеното от ответника оспорване на това обстоятелство. Липсват и доказателства за наличие на действия от страна на ответника, които да водят до обогатяването му, поради което и предявеният срещу него иск за заплащане на обезщетение за исковия период е неоснователен.
Следователно, релевантният за изхода на ревандикационния иск въпрос е липсата на предпоставките на чл. 108 ЗС, произнасянето на въззивния съд по който не противоречи на утвърдената съдебна практика по него. Касаторът не формулира друг конкретен въпрос, който да е обусловил решаващия извод на съда и да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. За да е налице това основание за допускане на касационното обжалване е необходимо касаторът да изложи съображения относно въпросите от значение за изхода на спора, по които или липсва съдебна практика, или утвърдената такава следва да бъде променена с оглед необходимостта от тълкуване на закона, при наличие на неясни, непълни или противоречиви разпоредби. Съображения в този смисъл не са изложени от касатора, който е длъжен да посочи както правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, така и да обоснове поддържаното допълнително основание по т. 3, при наличието на което то се проявява, съгласно разясненията в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. Поради тези съображения следва извод за липсата на поддържаното основание за касационно обжалване на решението, с оглед на което настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 6.08.2009 год. по гр. д. № 1148/2008 год. по описа на Софийски градски съд, ІV-Г въззивен състав, по подадената от В. Б. Н. касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: