О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 150
гр. София, 16.02.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 145 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. П. С., против решение на Окръжен съд – Бургас, постановено по гр.д. № 367/2009 г., с което е оставено в сила решението на Районен съд – Бургас, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателката иск с правно основание чл.109 от ЗС.
В срока за отговор на касационната жалба, ответникът по нея я оспорва.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е допустима предвид обжалваемия интерес и представеното по делото удостоверение за данъчна оценка /над 1000 лева/.
За да приеме, че предявения иск е неоснователен, въззивния съд е приел, че ищецът, като собственик на имота, съседен на този на ответника, е легитимиран да води иска с правно основание чл.109 от ЗС, но не е приел за установено по делото, че самия факт на съществуването на незаконните постройки в двора на ответницата, пречи на ищцата да упражнява своето право на собственост по смисъла на чл.50 от ЗС.
В изложението на касационните основания, жалбоподателката твърди, че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, разрешаван противоречиво от съдилищата, като в подкрепа на това свое твърдение е представил съдебни решения – основание за допускане до касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Сочения от жалбоподателя материалноправен въпрос е, доколко факта на извършване на незаконно строителство в съседен имот представлява нарушение на правото на собственост на собственика на съседния имот да упражнява правото си на собственост.
Константната практика на ВКС е категорична, че самия факт на незаконност на изградени постройки не е достатъчно основание, за да се приеме, че се пречи на упражняването на правата на собственика на съседен имот, по отношение на неговото право на собственост. Във всеки конкретен случай, ограничаването на правата на собственост в съседен имот подлежат на доказване, като в конкретния случай, с оглед правилото на чл.50 от ЗС, въззивния съд се е произнесъл по този материалноправен въпрос. Приел с оглед фактите по делото, че със своите действия, ответникът не пречи на упражняването на правото на собственост на ищеца, независимо от факта на незаконното строителство. По повдигнатия материалноправен въпрос, съдът се е произнесъл в съответствие с практиката на ВКС, която е постоянна, като представените съдебни решения, с които се цели установяване на противоречиво разрешаване от съдилищата по същия въпрос – основание за допускане до касационно обжалване на решението на окръжния съд по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, касаят различни фактически обстановки възприети от конкретните съдебни състави, предвид именно на факта, дали и доколко се нарушава правото на собственост на ищците. С оглед фактите по конкретните дела, наред с факта на незаконно строителство, съдилищата са приели от фактическа страна наличие на ограничаване на правата на собственика на съседния имот. Представеното Р №1291/1992 г. касае действително построяване на незаконна сграда на самата регулационна линия, като съдът с това решение е приел, че самото построяване в противоречие с нормите на ЗТСУ води до ограничаване на правото на собственост на собственика на съседен имот, но в конкретния случай сградите са построени преди влизане в сила на ЗТСУ, ППЗТСУ и Наредба №5 за правила и норми по ТСУ /отм./, поради което не следва да се приеме, че фактическата обстановка по двете дела е идентична. Преценката на фактите по делото, направена от страна на въззивния съд не подлежи на контрол в производството по допускане до касационно обжалване, още по-малко е основание за допускането на това обжалване.
По изложените съображения, състава на ВКС счита, че не е налице соченото от жалбоподателя касационно основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, като обжалваното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № ІІІ-150/06.11.2009 година, постановено от Окръжен съд – Бургас, по гр.д. № 367/2009 година, с което е потвърдено решението на Районен съд – Бургас, постановено на 23.05.2009 година, по гр.д. № 3886/2008 година.
Председател: Членове: 1. 2.