О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 338
гр. София, 31.03.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 397 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. М. И. против решение №687 постановено от Окръжен съд – Плевен на 10.12.2009 година, по гр.д. № 891/2009 година, с което е отменено решението на Районен съд – Никопол, постановено на 29.06.2009 г. по гр.д. №217/2007 година в частта, с която е допусната делба между Ц. М. И. и М. Р. И. на недвижими имоти, при равни права. С обжалваното решение, след отмяната на решението на районния съд, окръжния съд е постановил ново решение по съществото на спора по предявения иск за делба, като е отхвърлил същия, като неоснователен.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
В срока по чл.287, ал.1 от ГПК, не е постъпил отговор от ответника по касационната жалба.
За да приеме, че предявения иск за делба е неоснователен, въззивния съд е приел, че ответника е изключителен собственик на имотите, посочени в исковата молба. Извода за изключителното притежание на правото на собственост в полза на ответника по делото, съдът е направил, като е приел, че тя притежава ? ид.ч. от имотите по силата на наследяването на своите родители. Останалата ? ид.ч. от имотите, останали в наследството, ответницата е придобила по силата на саморъчно завещание, оставено й от нейния брат и наследодател на ищеца по делото. Завещанието е оспорено от ищеца по делото относно неговата автентичност, като въз основа на събраните по делото доказателства – графологична и медицинска експертиза, съдът е направил извод за неговата автентичност и способност на завещателя да формира валидна воля, към момента на извършването на завещателните разпоредби. Съдът е приел, че ищецът по делото черпи своите права от факта на наследяването на своя баща –, който е и завещател по оспореното завещание. Доколкото ответника по делото не е от кръга на призованите към наследяване лица, то разпоредбата на чл.30, ал.2 от ЗН ограничава правото на ищеца да иска намаляване на завещателните разпоредби до размера на запазената с. част, тъй като не е приел наследството под опис. С оглед безспорния факт, че ищецът не е приел оставеното от неговия баща наследство под опис, то и не е материалноправно легитимиран да иска намаляване на завещателното разпореждане до размера на запазената с. част.
Към касационната жалба е представено изложение на касационните основания, като в него се твърди, че въззивния съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, касаещ разпределението на доказателствената тежест по направеното оспорване на представеното по делото саморъчно завещание. Според жалбоподателя, въззивния съд е приел, че тежестта от провеждането на оспорването се нос. от ищеца по делото, като това негово разрешение на този въпрос е в противоречие с представените към изложението решения на ВКС, постановени по реда на ГПК /отм./. Тези решения не са задължителна практика на ВКС, по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, а биха могли да обусловят допускането на обжалваното решение на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК – противоречиво разрешаване от съдилищата по повдигнатия процесуалноправен въпрос. Освен посоченото вече основание за допускане до касационно обжалване, на което се основава изложението на касационните основания, жалбоподателя твърди, че относно приложимостта на разпоредбата на чл.30, ал.2 от ЗН е налице произнасяне, което е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, доколкото разрешенията, дадени с ТР №1/04.02.2005 година на ОСГК не се дава отговор на конкретния казус и при подобен вид хипотези липсва съдебна практика.
С представените решения на ВКС – №202/24.07.2001 г. по гр.д. №583/2000 г. и №1180/01.11.2000 г. по гр.д. № 1505/1999 г. е прието, че при оспорване на саморъчна завещание, тежестта от доказването на неговата автентичност се нос. от страната, която черпи права от завещанието. В този смисъл е и константната съдебна практика. В случая, въззивния съд не се е произнасял относно разпределението на доказателствената тежест във връзка с направеното оспорване. Съдът е приел, че завещанието е валидно и е автентично, т.е. подписано е от лицето, посочено като негов автор. Произнасяне по повдигнатия процесуалноправен въпрос би било налице, ако съдът е основал своя извод за автентичност на завещанието въз основа на тежестта от доказването, каквото произнасяне липсва. Извода с. за валидност и автентичност на завещанието, въззивния съд е формирал въз основа на събраните по делото доказателства. В тази връзка, повдигнатия процесуалноправен въпрос относно разпределението на доказателствената тежест по чл.154, ал.3 от ГПК /отм./ е неотносим към спора и към произнесеното от въззивния съд. В тази връзка, доводите на жалбоподателя за наличието на произнасяне по този процесуалноправен въпрос при противоречиво негово разрешаване от съдилищата – основание за допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, са неоснователни.
Основен материалноправен въпрос, обусловил изхода на спора по направеното искане по чл.30, ал.1 от ЗН, е този, за приложението на разпоредбата на чл.30, ал.2 от ЗН, след отмяната на т.15 от ППВС №4/64 г. с ТР №1/2005 г. на ОСГК на ВКС и липса на приемане на наследството по опис.
Липсата на практика при позоваване на наследствено правоприемство от общ наследодател от по-горен ред, в контекста на чл.30, ал.2 от ЗН, налага допускането до касационно обжалване на решението на окръжния съд на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
На жалбоподателя следва да се укаже да внесе държавна такса по сметка на ВКС в размер на 50 лева.
Водим от горното, състав на ВКС, първо отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №687 постановено от Окръжен съд – Плевен на 10.12.2009 година, по гр.д. № 891/2009 година.
Указва на Ц. М. И. от гр. П., ул.”С” №10а, съд.адрес гр. П., ул.”Ц” 6, чрез адв. Кр. К. , да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 50 лева.
Насрочва делото за ………………………….. , за която дата да се призоват страните.
Председател: Членове: 1. 2.