О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Nо 591/23.12.2008 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд, състав на първо отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на петнадесети декември две хиляди и осма година , в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЖИВА ДЕКОВА
При участието на секретаря
Разгледа докладваното от съдията Балевска
Ч.гр.д.Nо 1848/2008 година, образувано по описа на I отд.
И за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 във вр.с ал.1 т.1 ГПК /ДВ. бр. 50/ 2007г./ ..
Р. П. П., П. Р. П. , Л. Р. С. , Т. А. С. , И. Г. А. и Д. И. С. всичките от гр. Х. обжалват и искат да се отмени Определение Nо 103 от 30.05.2008 г. на Хасковския окръжен съд ,с което е потвърдено Определение от 08.04. 2008 година на Хасковския районен съд по гр.д.Nо 388/2008 година за прекратяване на исковото производство поради неотсраняване в срок нередовност на исковата молба – липса на индивидуализация на претендираната собственост на недвижим имот по чл.97 ал.1 ГПК/ отм./ , както и уточнение на периода на претендираното обезщетение по чл.59 ЗЗД . Поддържа се, че обжалваното определение е неправилно, тъй като е допуснато нарушение по приложението на процесуалните правила.
Върховният касационен съд, състав на първо отделение на гражданската колегия, намира:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, налице е обжалваем интерес над 1000 лв.с оглед на данъчната оценка на имота, поради което и същата е процесуално допустима .
Допустимостта на касационното обжалване и при частните жалби в хипотезите на чл.274 ал.3 ГПК във вр. с чл.278 ал.4 ГПК , е обусловено от наличие на условията по чл.280 ал.1 ГПК.
С изложените аргументи, имащи правната характеристика на изложение по см. на чл.284 ал.3 т.1 и т.3 ГПК, жалбоподателите поддържат , че с обжалваното определение същественият материално-правен въпрос по делото– за редовността на исковата молба и задълженията на съда по тяхното отстраняване , е разрешен в противоречие с константната практиката на съдилищата -ТР 1/2000 година на ОСГК ВКС, както и въпрос , чието преразглеждане е от значение за точното прилагане на закона ,както и за развитие на правото.
При данните по делото и след преценка на наведените с частната касационна жалба доводи, настоящият състава намира , че не са налице условията на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК и касационното обжалване е недопустимо.
Производство пред районния съд е образувано по заявените от Р. П. П., П. Р. П. , Л. Р. С. , Т. А. С. , И. Г. А. и Д. И. С. всичките от гр. Х. обективно съединени искове по чл.97 ал.1 ГПК /отм./ и чл.59 ЗЗД срещу О. Х. , с искане да бъдат признати за собственици на 580 кв.м. от имот Nо35 по плана от 1958 година ,попадащ в платното на прокопана улица, както и на 2240 кв.м. от същия имот, попадащ в очертанията на предвидения с плана парк, поддържайки, че има извършено отчуждаване , но по причина , че липсва надлежно определено обезщетяване , имотите са завзети неправомерно от общината.
Районният съд е оставил исковата молба без движение, като е приел, че същата е нередовна и е дал указания на ищците да индивидуализират претендираната собственост според действащия регулационен план, да представят скица на същия и внесат дължимата ДТ в размер на 1 % от данъчната оценка.
С обжалваното определение на въззивния съд е потвърдено определението на първата инстанция , с което е прекратено делото поради неотсраняване в срок нередовност на исковата молба – липса на индивидуализация на претендираната собственост на недвижим имот по чл.97 ал.1 ГПК/ отм./ , както и уточнение на периода на претендираното обезщетение по чл.59 ЗЗД .
Посоченото тълкувателно решение на ВКС ОСГК 1/2000 година не разрешава идентична или дори сходна хипотези, поради което не може да се приеме ,че са налице основания по см. на чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на посоченото определение на втората инстанция. Не може да се сподели довод, че даденото разрешение на съда с атакуваното решение следва да бъде преразгледано, тъй като спорът за отстраняване недостатъците на исковата молба е от значение за точното приложение на закона , и за развитие на правото . Няма спор, че исковото производство може да бъде проведено само въз основа на редовна искова молба и дадените указания на съда следва да бъдат точно спазени.след като с обжалваното определение съдът е процедирал именно в тази насока, то и не е налице основание по см. на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
След като не са налице основанията , с които жалбоподателите обосновават допустимостта на касационното обжалване, то това обжалване се явява недопустимо според разпоредбата на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
По изложените съображения , състав на ВКС- първо отделение на гражданката колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по частната касационна жалба на Р. П. П., П. Р. П. , Л. Р. С. , Т. А. С. , И. Г. А. и Д. И. С. всичките от гр. Х. срещу Определение Nо 103 от 30. 05. 2008 г. на Хасковския окръжен съд ,с което е потвърдено Определение от 08.04. 2008 година на Хасковския районен съд по гр.д.Nо 388/2008 година за прекратяване на исковото производство поради неотсраняване в срок нередовност на исковата молба – липса на индивидуализация на претендираната собственост на недвижим имот по чл.97 ал.1 ГПК/ отм./ , както и уточнение на периода на претендираното обезщетение по чл.59 ЗЗД .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :