О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 605
гр. София, 11.06.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на втори юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 730 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Б. Ш. и Н. Ж. Ж., последния като наследник на починалия в хода на производството по администрирането на касационната жалба В. Н. Ж. , конституиран с определение на Окръжен съд – Варна на 08.01.2010 г.. Обжалва се решение на Окръжен съд – Варна, постановено на 16.11.2009 година, по гр.д. № 2294/2006 г., с което е оставено в сила решение на Районен съд – Варна, постановено по гр.д. № 4887/2004 година. С решението на районния съд е признато за установено по отношение на ответниците, че същите не са собственици на 40 % ид.ч. от трети тавански етаж на жилищна сграда, находяща се в гр. В..
В срока по чл.287, ал.1 от ГПК, ответникът по касационната жалба „П” АД е оспорил наличието на касационни основания за допускане до касационно обжалване на решението на въззивния съд, както и касационната жалба по същество.
ДП”П” и И. И. Б. – трети лица-помагачи, са оспорили касационната жалба.
Останалите страни в процеса – трети лица-помагачи, не са взели становище по касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срок, насочена е против решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е допустима по критерия на разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК.
За да уважи предявения отрицателен установителен иск, въззивния съд е приел, че към момента на построяване на сградата през 1891 година не са съществували норми и строителни правила, които да указват кога една постройка може да се счита за жилищна. Въз основа на това, съдът е приел, че към момента на построяването на сградата, таванския етаж би могъл да се счита за жилищен, с наличната му квадратура, въпреки липсата на изискуема осветеност, който факт съдът е установил с помощта на съдебно-технически експертизи, чийто заключения са приети като доказателства по делото. С влизането в сила на Закон за благоустройството на населените места /от 1941 г., отм от 01.01.1950 г./, съдът е възприел, че се въвеждат изисквания от гледна точка на осветеност по отношение на помещения, които да се считат за жилищни такива. Поради липсата на съответствие с разпоредбите на този закон, въззивния съд е възприел, че от този момент насетне, процесния тавански жилищен етаж е престанал да съществува като самостоятелен обект и се е превърнал в обща част на сградата. Като обща част на сградата, съдът е приел, че таванското помещение принадлежи общо на съсобствениците в етажната собственост и не може да бъде обект на правото на собственост на трети лица.
Към касационната жалба е приложено изложение на касационните основания, които според жалбоподателите водят до извод за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване.
В изложението се твърди, че постановеното решение е недопустимо, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Сочените от жалбоподателя пороци на въззивното решение не са сред основанията, водещи до извод за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване, определени от разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК. Недопустимостта, по съображенията, изложени от жалбоподателите, както и неправилността на съдебното решение, поради неправилното прилагане според жалбоподателите на материалния закон са основания за обжалване на въззивното решение, но съгласно разпоредбата на чл.281 от ГПК, т.е. след допускането на касационното обжалване. Допускането на касационното обжалване е ограничено от предпоставките на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК. Жалбоподателите не сочат правен въпрос /материалноправен или процесуалноправен/, който да е разрешен от въззивния съд при наличието на някоя от алтернативно дадените предпоставки на разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК. Не се сочи, в каква насока, възприетото от въззивния съд разрешение на поставения въпрос относно задължителните изисквания за светла височина на помещението, предвид придаваната му от жалбоподателите характеристика на жилище и самостоятелен обект, попада в приложното поле на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК. Непосочването на правен въпрос от една страна, от друга, непосочването на коя конкретно хипотеза на разпоредбата на чл.280 , ал.1 от ГПК се основава искането за допускане до касационно обжалване на въззивното решение , е самостоятелно основание за недопускане до касационно обжалване на въззивното решение. Цитираната съдебна практика – решения на ВС, постановени по реда на ГПК /отм./ не са относими към поставен от жалбоподателите правен въпрос, доколкото въз основа на тях, същите твърдят, че решението е необосновано, като по съображенията, изложени по-горе, необосноваността не е основание за допускане до касационно обжалване на съдебното решение.
Предвид изложеното, състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение на Окръжен съд – Варна, постановено на 16.11.2009 година, по гр.д. № 2294/2006 г., с което е оставено в сила решение на Районен съд – Варна, постановено по гр.д. № 4887/2004 година.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.