О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 329
гр. София, 31.03.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети март две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1417 по описа на Върховния касационен съд за 2009 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 29.07.2009 год. по гр. д. № 372/2009 год. Кюстендилският окръжен съд, като въззивна инстанция, е оставил в сила първоинстанционното решение от 16.01.2009 год. по гр. д. № 2456/2007 год. на Кюстендилския районен съд, с което на основание чл. 292 ГПК /отм./ е извършена съдебната делба на зеделските земи, като са разпределени дяловете между съделителите ПО ВТОРИЯ ВАРИАНТ на приетата по делото тройна експертиза. В общ дял на В. С. П., Д. В. П. и Е. В. К. са разпределени имотите, включени в дял четвърти по втория вариант на заключението от 23.09.2008 год. на експертизата, включващ ливада с площ 4.835 дка в м. „П” – имот № 0* по картата на землището на с. Ж., нива от 4.240 дка в м. „К” – имот № 0* и залесена горска територия с площ 1 дка в м. „К” – имот № 0* с обща пазарна стойност на дела 2 690 лв., като същите са осъдени да уравнят в пари дяловете на останалите съделители в посочените в решението размери.
Въззивното решение е обжалвано с касационна жалба в срок от В. С. П., лично и като пълномощник на Д. и Е. В. , с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост с молба за отмяната му и делото се върне за ново разглеждане от въззивния съд.
В приложеното към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът В. П. се позовава на нарушения на процесуалните правила относно представителството му в съдебно заседание и защитата му, като счита, че това е процесуалният въпрос, по който е налице противоречива съдебна практика. Впоследствие представя решения на ВКС, изброени в приложението му, подписано от адв. К. С оглед на това поддържаното основание за допускане на касационното обжалване следва да се приеме, че е по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
В представен по делото писмен отговор ответниците по жалбата оспорват наличието на основания за допускане на касационното обжалване на решението.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на поддържаното основание за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да остави в сила първоинстанционното решение, с което допуснатите до делба 13 земеделски имота са разпределени между съделителите по реда на чл. 292 ГПК /отм./, въззивният съд е приел, че същите са повече от броя на съделителите – 9, както и че последните имат различни права в съсобствеността. С оглед изразеното от част от съделителите становище за групиране на имоти в общ дял и установената от експертизата възможност за това, с оглед правата им, както и различната цена на делбените имоти, съдът е приел, че тегленето на жребие е невъзможно. Взел е предвид и установеното от показанията на свидетелите обстоятелство, че съделителите Е. и Н. М. са обработвали един от имотите – в м. „Л”, поради което и този имот е поставен в отредения за тях общ дял.
Следователно, основният въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд е за приложение на способа за извършване на делбата – разпределение по чл. 292 ГПК /отм./ и групирането на имотите в отделните дялове.
От съдържанието на касационната жалба е видно, че касаторите са недоволни от възприетия начин на извършване на делбата, изхождайки от съображенията им за липса на предпоставките за това – жребият да е невъзможен или неудобен. Във връзка с този въпрос са и представените влезли в сила решения по чл. 292 ГПК /отм./. За да се допусне касационното обжалване на решението на окръжният съд, законът – в чл. 280, ал. 1 ГПК поставя изискването за наличие на основанията по т. т. 1-3, като в случая касаторите, въпреки указанията на въззивния съд, не са посочили такива. Твърденията за допуснати процесуални нарушения в представителството и защитата на касатора В. П. представляват оплаквания за неправилност на въззивното решение, които не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство. По този въпрос не се сочи и съдебна практика, в която той да е решен противоречиво, нито е въпрос, който е обусловил извода на съда в обжалваното решение. Представената съдебна практика, макар и постановена по приложението на чл. 292 ГПК /отм./ не е свързана от касаторите с поставен конкретно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с нея, поради което и не може да се направи извод за наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Поради изложените съображения за липса на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 29.07.2009 год. по гр. д. № 372/2009 год. по описа на Кюстендилския окръжен съд, по подадената от В. С. П., лично и като пълномощник на Д. В. П. и Е. В. К., касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: