О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 633
гр. София, 18.06.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1345 по описа на Върховния касационен съд за 2009 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение от 23.01.2009 год. по гр. д. № 877/2007 год. Софийски градски съд, като въззивна инстанция, при повторното разглеждане на делото след частична отмяна на предходното въззивно решение /по гр. д. № 1311/2005 год. на ВКС/, е отменил първоинстанционното решение от 8.11.2004 год. по гр. д. № 3975/2002 год. на Софийския районен съд в частта, с която са отхвърлени исковете на В. В. срещу Л. П. , И. Л. и Н. Л. /Пазова/ и вместо това е постановил друго, с което е признал за установено, че В. Ц. В. е собственик на апартамент № 4, находящ се в гр. С., бул. “В” № 59 и ответниците Л. Й. П., И. М. Л. и Н. Г. П. са осъдени да му предадат владението върху него, както и да му заплатят направените по делото съдебни разноски.
Въззивното решение е обжалвано в срок от Н. Г. П., с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост на направените изводи относно действието на договора за ипотека, сключен преди вписването на исковата молба на В. В. , действието на постановлението за възлагане по извършената публична продан на имота, както и придобивното основание на касаторката, неоспорено от ищеца.
Ответникът И. М. Л. в представения писмен отговор счита касационната жалба за допустима и основателна.
Другите ответници по исковете, както и ищецът В не са взели становище.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Обосновава наличието му с поставените материалноправни въпроси, по които според нея въззивният съд се е произнесъл, а именно:
– запазват ли се правата, придобити от купувачите по извършена публична продан на имот, ипотекиран преди предявяването на иска по чл. 108 ЗС, когато ищецът е знаел за действията на държавния съдебен изпълнител и не е упражнил специалните си права по ГПК /напр. по чл. 336 ГПК /отм./
– каква е функцията на вписването на исковата молба по отношение на извършената публична продан – оповестителна или оповестително-защитна
– противопоставими ли са правата, придобити по договорната ипотека преди вписването на исковата молба по чл. 108 ЗС
– ако ищецът по иска по чл. 108 ЗС е бездействувал по време на висящия изпълнителен процес и не е използувал специалните норми на защита, може ли да черпи права от общите такива
Касаторката поддържа, че по горните материалноправни въпроси, по които съдът се е произнесъл в обжалваното решение, липсва съдебна практика и същите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото с оглед значителната промяна в обществените отношения, свързани с многобразието на сделките с недвижими имоти.
Вярно е, че в настоящия казус, както се сочи в касационната жалба, спорът касае права, породени от наследяване, завещание, договор за ипотека, публична продан и покупко-продажби.
Ищецът В. В. е поддържал да е собственик на спорния имот на основание наследяване от починалата на 20.02.2001 год. Ангелина П. Я.
С влязло в сила решение е унищожено, на основание чл. 43, ал. 1, б. “а” ЗН завещателното разпореждане от 23.12.2000 год., направено със саморъчното завещание от А. П. Я. в полза на М. Г. М. и е отменен нотариалния акт на последния № 74/2001 год.
С оглед на това въззивният съд е приел, че прехвърлителните сделки – на М. в полза на Л. П. /с нот. акт № 111 от 23.10.2001 год./, впоследствие от последния на Л. /с нот. акт № 67 от 29.03.2002 год./ не са породили вещноправни последици, тъй като правото на собственост не е било в патримониума на заветника. Последната сделка /по нот. акт № 67 от 29.03.2002 год./ с купувачи Л. е след вписване на исковата молба на В. срещу първоначалните ответници М. М. и Л. П. /от 20.03.2002 год./, поради което и дори и да са придобили права /а това не е така/, те са непротивопоставими на правата на В. В.
Действително, преди предявяване на иска на 29.12.2001 год., а именно на 12.12.2001 год., Л. П. е учредил договорна ипотека, но с оглед унищожаване на завещателното разпореждане, той не е бил собственик на имота по разпоредителната сделка на заветника. С оглед характера на публичната продан като деривативен придобивен способ, въззивният съд приел, че и купувачката по тази продан не е станала собственик на имота, съгласно чл. 384, ал. 2 и чл. 387 ГПК /отм./, вкл. не е налице вещнопрехвърлително действие и на последващите разпоредителни сделки, последната от която в полза на касаторката.
Въпросът дали се запазват правата на купувачката по публичната продан е разрешен от въззивния съд по изложените от него съображения за липса на придобити такива, с оглед на това, че ипотекарният длъжник не е притежавал правото на собственост върху имота. Разпоредбата на чл. 384, ал. 2, изр. 1 ГПК /отм./ е достатъчно ясна и категорична – от деня на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота, а Л. П. не е имал такива с оглед липсата на вещнопрехвърлителното действие на договора по нот. акт № 111/2001 год. Формулираният от касаторката в изложението й въпрос е некоректно поставен, като обуславящ правата на купувачката по публичната продан от знанието или незнанието, респ. упражняването или неупражняването на правата на ищеца за защита срещу действията по извършване на публичната продан. Такъв въпрос не е обсъждан във въззивното решение, с оглед разпоредбата на чл. 384, ал. 2 ГПК /отм./, уреждащ обусловеността на правата на купувача по публичната продан от тези, които е имал длъжника върху имота. И тъй като последният не е имал такива, поради изложените съображения от въззивния съд, то и купувачката не е придобила, респ. не е могла да се разпореди с такива в полза на последващия приобретател, а той да ги прехвърли на касаторката. В случая не е налице изключението за права, които трети лица са придобили върху имота, с оглед тяхната непротивопоставимост на купувача, ако същите не могат да се противопоставят на взискателя – хипотезата на чл. 384, ал. 2, изр. 2 ГПК /отм./. В случая релевантен за спора въпрос е този за противопоставимост на правата на действителния собственик спрямо купувача по публичната продан, който не обуславя приложението на поддържаното основание за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Същите съображения са относими и към останалите формулирани от касаторката въпроси в представеното изложение, тъй като и те не са обусловили решаващите изводи на съда. От друга страна, усложнената фактическа обстановка по делото с оглед многообразието на прехвърлителни сделки между страните във времето не сочат на такива настъпили промени в обществените отношения с оглед утвърдените в годините правни институти, по които не е налице неясна или непълна правна уредба, както и е налице и съдебна практика, които да обосновават търсенето и намирането на нови правни разрешения по прилагането на закона, с оглед разясненията, дадени в т.4 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, за да обосноват поддържаното основание за допускане до касационно разглеждане на делото. С оглед на тези съображения то не следва да се допуска, водим от което и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 432 от 23.01.2009 год. по гр. д. № 877/2007 год. по описа на Софийски градски съд по подадената от Н. Г. П. от гр. С. касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: