О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 494
гр. София, 15.05.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на пети май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 582 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Р” О. против решение №109/11.01.2010 г. на Софийски градски съд, по гр.д. № 2019/2008 г. само в частта, с която е обезсилено решението на районния съд, постановил първоинстанционното решение в частта, с която е уважен положителния установителен иск за собственост върху едноетажна жилищна сграда. С обжалваното решение, въззивния съд е прекратил производството в тази част.
В срока по чл.287, ал.1 от ГПК, е постъпил отговор от И. Е. , с който се оспорва наличието на касационни основания за допускането до касационно обжалване на въззивното решение.
Касационната жалба е подадена в срок, насочена е против решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване по критерия на чл.280, ал.2 от ГПК.
Предявен е установителен иск за собственост, с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./. За да приеме, че същия е недопустим по отношение на построената в дворното място едноетажна сграда, съдът е отчел приключилото делбено производство с влязло в сила решение, с което прехвърлителя по сделка за продажба е бил осъден да заплати на другия съделител равностойността на дела й в недвижимия имот. Доколкото „Р” О. черпи правата си на собственост от сделка, предхождаща приключването на делбеното производство с посоченото по-горе съдебно решение, като прехвърлител по сделката е лицето, осъдено да заплати равностойността на другия съделител, то въззивния съд е приел, че правната сделка е породила вещно-прехвърлително действие и собствеността върху постройката е преминала върху „Р” ООД. В тази връзка съдът е изпълнил и указанията на ВКС, дадени с отменително решение по същото дело, с което са дадени указания относно наличието на правен интерес от предявяването на установителния иск, обуславящ се именно от изхода на делбеното производство, като същия би бил налице тогава, ако имотът, предмет както на делбеното производство след обезсилването на възлагането и на установителния иск, след извършването на делбата бъде изнесен на публична продан или бъде поставен в дял на съделител, който не е прехвърлителя по сделката за покупка на същия. Доколкото делбеното производство е приключило с решение, при което изхода на спора в делбата е различен от посочените две хипотези, съдът е приел, че правото на собственост на ищеца върху същия имот е безспорно и за него липсва правен интерес от воденето на установителния иск за собственост.
В изложението на касационните основания е сочи материалноправен въпрос, разрешен от въззивния съд и по отношение на който са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 от ГПК. Сочения от жалбоподателя въпрос е, допустимо ли е, от гледна точка на правния интерес, установяването на правото на собственост по предявен установителен иск, към минал момент.
На първо място, поставения от жалбоподателя материалноправен или процесуалноправен въпрос следва да е относим към спора. Относимостта се определя от това, дали въпроса е от значение за изхода по конкретното дело, т.е. дали е включен в предмета на спора, чрез основанието и петитума на предявения иск и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. В конкретния случай, видно от съдържанието на исковата молба, съдът е сезиран със спор за собственост, без петитума да е включвал искане за произнасяне към минал момент относно принадлежността на правото на собственост в полза на ищеца. Съдът не се е произнесъл по този въпрос, като формираната от него воля е за липса на правен интерес от установителния иск за собственост към настоящия момент, т.е. не е налице произнасяне относно допустимостта на установителния иск по отношение установяването на правото на собственост към минал момент. Липсата на поставения въпрос в предмета на спора от една страна, както и от друга, липсата на произнасяне от съда по този въпрос, както и липсата на задължение на съда да дължи това произнасяне, води до извод за неотносимост на така формулирания въпрос към спора по делото, оттам и за неоснователност на искането за допускане до касационно обжалване на решението на въззивния съд. Предвид изложеното, доколкото един и същ въпрос е поставен като основание за допускането на обжалването при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 от ГПК, не следва да се обсъждат конкретните предпоставки, касаещи изложеното от жалбаподателя по отношение на противоречие със съдебната практика, противоречиво разрешаване на същия въпрос от съдилищата, както и неговото значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Водим от горното, състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №109/11.01.2010 г. на Софийски градски съд, по гр.д. № 2019/2008 г. в частта, с която е обезсилено решението на СРС, 38 състав, постановено на 04.05.2006 г., по гр.д. № 5445/2005 година и е прекратено производството по делото по предявения установителен иск, касаещ установяване правото на собственост върху едноетажна жилищна сграда с площ от 60,03 кв.м.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.