О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Nо 102/05.03.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и девета година , в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
При участието на секретаря
Разгледа докладваното от съдията Балевска
Ч.гр.д.Nо 89/2009 година и за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 вр.с ал.1 т.1 ГПК във вр. с чл. 286 ал.2 във вр. с чл. 1 т.3 ГПК и чл.280 ал. 2 ГПК /ДВ. бр. 59/ 2007 г./ .
М. Б. Д. и Б. С. Б. , чрез пълномощника им адвокат Л, обжалват и искат да се отмени Разпореждане от 13.01.2009 година по гр.д. Nо 473/ 2008 година на Сливенския окръжен съд, с което е върната касационна жалба вх. Nо 9573/18.12.2008 година срещу въззивно Решение Nо 264 от 11. 11. 2008 година по гр.д.Nо 473/2008 година на Сливенския окръжен съд на основание чл.280 ал.1 т.3ГПК. Поддържа се , че обжалваното разпореждане е неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила досежно обжалваемия интерес на вещните искове.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия, намира:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е процесуално допустима .
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
С Решение Nо 264 от 11.11.2008 година , постановено по гр.възз.д. Nо 473/2008 година състав на Сливенския окръжен съд е оставил в сила Решение Nо 311 от 14.04.2008 година на Сливенския районен съд , с което са отхвърлени предявените при условията на активно и пасивно съединяване исковете на М. Д. и Б. Б. срещу А. П. и ОС”Земеделие и гори” – гр. К. за признаване на основание чл. 97 ал.1 ГПК/ отм./, че са собственици на недвижим имот- празно дворно място от 581 кв.м. в гр. Ж., имот пл. Nо 36 по плана на града.
Недоволна от постановения съдебен акт на въззивния съд, М. динева и Б. Б. са подали касационна жалба вх. Nо 9573/18.12.2008 година.
С обжалваното Разпореждане, въззивният съд в правомощията си по чл. 286 ГПК като администриращ редовснотата и допустимостта на подадената касационна жалба , е устан9овил , че претендираното с установтелния иск право на собственост на процесния имот е с данчъна оженака от 10.10 лв. т.е. под установения с разпоредбата на чл. 280 ал.2 ГПК минимум за обжалваем интерес и на основание чл. 286 ал.1 т.3 ГПК е върнал касационната жалба.
Разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК е приложена правилно.
Разпоредбата е формулирана императивно и сочи , че не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лв.
Липсата на легално определение на термина “обжалваем интерес” създава затруднения и неяснота, когато не се касае до иск за парично вземане, с точно определена цена на иска, а се касае до искове за защита на вещни права , чиито „обжалваем инетерес”, съобразен на база паричния еквивалент на вещното по право по данъчна оценка, не се покрива- както се сочи и с настоящата жалба , с интереса на страната-жалбоподател.
Законодателят не прави разграничение и не предполага разлика в съдържанието на „обжалваем инетерес „ при делата за защита на вещни права и тези за защита на облигационни претенции, а още по-малко се държи сметка за този „обжалваем интерес” при личните искове. Паричният еквивалент на вещно право ,обусловен от данъчната или пазарна оценка на имота/ т.е. данните , който страната е ангажирала по делото/ е величина която има икономическо съдържание и търпи промяна в зависимост конюнктурата на пазара на цените на недвижими имоти , или от фискалната политика на съответната община. Тези ноторни обстоятелства не могат обаче да обусловят извод , различен от този направен от въззивния съд за липса на „обжалваем интерес” над 1000 лв. при конкретните данни по делото за ниската данъчна оценка на имота, без ясен законодателен критерий или задължително тълкуване на спорната правна норма от страна на ВКС.
По изложените съображения и на основание чл. 279 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТЪРЖДАВА Разпореждане от 13.01.2009 година по гр.д. Nо 473/ 2008 година на Сливенския окръжен съд, с което е върната касационната жалба на М. Б. Д. и Б. С. Б. , чрез пълномощника им адвокат Л, вх. Nо 9573/18.12.2008 година срещу въззивно Решение Nо 264 от 11. 11. 2008 година по гр.д.Nо 473/2008 година на Сливенския окръжен съд , на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: