О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 214
гр. София, 20.05.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков ч.гр.д.№ 217 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2, във вр. с ал.1, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Е. Г. Е. от гр. К., против определение №143/19.03.2010 г., постановено от Апелативен съд – Варна, по ч.гр.д. № 151/2010 г., с което като компетентен да разгледа предявените от Е. Г. Е. искове с правно основание чл.278 от ГПК /отм./, е определен Районен съд – Добрич.
Частната жалба е процесуално допустима, доколкото е насочена против определение, преграждащо развитието на делото пред съда, разгледал делото при първоначалното разглеждане на спора, като решението на същия съд е обезсилено и делото е върнато за ново разглеждане от друг съд, предвид нарушаване правилата за определяне на местната подсъдност.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, приема за установено следното:
Видно от материалите по делото, след направени отводи на съдиите от съдебния район на Окръжен съд – Разград, с разпореждане на Окръжен съд – Разград, делото е изпратено за разглеждане от Районен съд – Р. Този районен съд е постановил решение по спора, като същото е било обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд – Р. С решение №327 от 16.10.2009 г., по гр.д. № 599/2009 г., Окръжен съд – Р. е обезсилил решението на районния съд, като е приел, че същото е постановено при нарушение на правилата за местната подсъдност, като компетентния съд е следвало да бъде определен не от Окръжен съд – Разград, а от Апелативен съд – Варна. Така постановеното решение от окръжния съд е обжалвано с касационна жалба от ищеца – жалбоподател и в настоящото производство, но касационното производство е прекратено, поради оттегляне на касационната жалба от касатора.
При горните данни, ВКС приема, че процесуалния въпрос относно повдигнатия с частната жалба спор относно това, кой е компетентния съд, който на основание 14, ал.2 от ГПК /отм./ следва да определи кампетентния съд за разглеждане на спора, поради отвод на съдиите от компетентния по правилата за местна подсъдност спор, е разрешен законосъобразно и в съответствие с процесуалните правила. Решението на Окръжен съд – Р. , с което е постановено, че компетентен за извършването на това процесуално действие е Апелативен съд – Варна е влязло в сила, като по реда на обжалване на определението на този съд, постановено в изпълнение на влязлото в сила решение, не може да се дерогира силата на пресъдено нещо. Процесуалния ред за защита против така определения кампетентен съд да се произнесе по реда на чл.14, ал.2 от ГПК /отм./ е касационното обжалване на решението на Окръжен съд – Р. , който е изчерпан с оттеглянето на касационната жалба и прекратяването на касационното производство. Така определения с решението на окръжния съд компетентен да се произнесе по определяне на първоинстанционния съд по разглеждане на спора е определил районен съд, който е от съдебния район на същия апелативен съд, с което са спазени формалните изисквания на закона.
Определението, с което е определен местно компетентния съд на основание чл.14, ал.4 от ГПК /отм./, доколкото тази подсъдност не е определена от ищеца или по негова инициатива, подлежи на обжалване, но само доколкото не са спазени изискванията за неговото постановяване, не и относно целесъобразността и преценката на съда за компетентния съд. Преценка относно изискванията за постановяването на обжалваното определение не следва да се прави в настоящото производство, по съображенията, изложени по-горе, предвид наличието на сила на пресъдено нещо в тази насока. Избора на местно компетентен съд от района на горестоящия съд, определен с влязлото в сила решение на Окръжен съд – Р. , не подлежи на контрол по реда на инстанционното обжалване, доколкото определението в тази част има характер на акт на съдебна администрация и не е от категорията съдебни актови, определения, подлежащи на обжалване по реда на обжалването с частни жалби, доколкото не преграждат по-нататъшното развитие на делото или са изрично предвидени в закона.
По изложените съображения, определението на Апелативен съд – Варна, с което е определен компетентен съд по разглеждането на спора като първа инстанция, следва да се потвърди.
Водим от горното, състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №143/19.03.2010 г., постановено от Апелативен съд – Варна, по ч.гр.д. № 151/2010 г., с което като компетентен да разгледа предявените от Е. Г. Е. искове с правно основание чл.278 от ГПК /отм./, е определен Районен съд – Добрич.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.