О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 604
гр. София, 11.06.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на седми юни две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 359 по описа на Върховния касационен съд за 2010 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение от 22.12.2009 год. по гр. д. № 2628/2009 год. Пловдивският окръжен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 19.06.2009 год. по гр. д. № 1515/2009 год. на Пловдивския районен съд, с което е отхвърлен предявения от Т. А. Б. от с. П. против П. А. Р. от гр. П. установителен иск за собственост върху дворно място от 468 кв. м., представляващо имот № 5* по кадастралния план на с. П., Пловдивска област и върху втория жилищен етаж от построената в него двуетажна, със сутерен, жилищна сграда с площ от 97 кв. м.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от ищецът Т. А. Б., чрез пълномощника му адв. Н. Г. , с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли за неговата отмяна и вместо това се постанови друго решение, с което предявеният иск бъде уважен, с присъждане на направените по делото разноски.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Счита, че по релевантните за извода на съда материалноправни и процесуалноправни въпроси, касаещи придобиване на собствеността по давност при безспорно установена фактическа власт, презумпцията по чл. 69 ЗС и разпределение на доказателствената тежест за оборването й, придобиване на съсобствен имот по давност от един от съсобствениците, вид и проява на владелческите действия, въззивният съд се е произнесъл в противоречие на представените към изложението решения, както и е налице значение на поставените въпроси за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответницата П. Р. не е взела становище по жалбата.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което искът за собственост е отхвърлен, въззивният съд приел, че упражняваната от ищеца фактическа власт върху спорния имот не изчерпва фактическия състав на придобивната давност. Ищецът не е установил, при доказателстевната тежест, която носи, че е налице намерение у него да свои имота, и то явно, недвусмислено и несъмнено и да е демонстирал това свое намерение спрямо ответницата, негова сестра, за да претендира настъпване на правните последици на придобивната давност. Въззивният съд е обсъдил събраните доказателства в тази насока е приел, че макар и да е упражнявал фактическа власт върху имота, ищецът не е придобил правото на собственост върху етажа на ответницата по давностно владение, тъй като ползуването му е с нейно знание и съгласие, с оглед и на обстоятелството, че той е собственик на първия етаж на сградата, в която са живели и родителите им до смъртта им.
Следователно, изводът за неоснователност на предявения иск за собственост е обусловен от произнасянето по въпроса за наличието на предпоставките на поддържания способ – придобивната давност, в т. ч. и по въпроса за владението като упражняване на фактическа власт върху имота с намерение за своене. Действително това е материалноправният въпрос, който е обусловил решаващия извод на въззивния съд за неоснователност на предявения иск за собственост на това основание, но произнасянето по него от въззивния съд не е в противоречие на представената съдебна практика – т. напр. изразеното в решение № 270 от 6.03.2006 год. по гр. д. № 2817/2004 год. на ІV г. о. на ВКС становище относно установената в полза на владелеца презупция на чл. 69 ЗС, че вещта се държи като своя, докато не се докаже, че същият я държи за другиго, е съответно на установените по това дело факти. Фактите по настоящето са други – въззивният съд е приел, че тази презумпция е оборена, тъй като е установено от свидетелските показания, че ищецът не е демонстрирал, че владее етажа на сестра си за себе си, напротив установено е, че последната е имала намерение да го продава, вкл. и на него. Въззивният съд не се е произнесъл в противоречие и на останалата представена съдебна практика, напротив, в съгласие със същата е обосновал извода си за липсата на един от елементите на придобивната давност, като е преценил събраните доказателства. Преценката на същите не може да се проверява в настоящето производство, което има за предмет проверка на основанията за допускане на касационното обжалване. Такива не са налице, включително и поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – по поставените от касатора въпроси е налице утвърдена съдебна практика и теория, необходимостта от промяна на които не се обосновава в изложението, вкл. и по въпроса по какъв конкретен начин следва да бъде изявено по отношение на собственика промененото намерение на упражняващия фактическата власт върху имота да го свои, тъй като във всеки отделен случай това обстоятелство е обусловено от конкретни факти, които следва да се установят. Разпоредбата на чл. 69 ЗС не е неясна или непълна, а по приложението й е налице съдебна практика, която не се обосновава да е неправилна или несъответна на променени обществени отношения, за да се налага произнасяне на касационната инстанция по обжалване на въззивното решение.
С оглед на горните съображения, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 2* от 22.12.2009 год. по гр. д. № 2628/2009 год. по описа на Пловдивския окръжен съд по подадената от Т. А. Б., чрез пълномощника му адв. Н. Г. , касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: