О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 72
гр. София, 16.02.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков ч. гр.д.№ 69 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.2 във вр. с чл.280 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на О. Н., против определение на Окръжен съд – Смолян, с което по реда на въззивното производство е потвърдено определение на Районен съд – Злотаград, с което е оставено без уважение искането за допускане на обезпечение на предявения отрицателен установителен иск от О. Н., чрез спиране на изпълнението по изпълнително дело.
Частната жалба е подадена в срок и е насочена против определение на въззивен съд, подлежащо на обжалване по реда на чл.274, ал.3, т.2 от ГПК, при условията на чл.280 от ГПК.
Представено е изложение по смисъла на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК връзка с чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. В него се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В изложението си за основанието за допускане касационно обжалване на въззивното определение жалбоподателят се позовава на неправилния и необоснован извод на въззивния съд, че твърдението му за вероятна основателност на отрицателния установителен иск не е обосновано. Изложени са съображения за спазване на закона – чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 397 ГПК: искането да е подкрепено с писмени доказателства и поисканата обезпечителна мярка да е подходяща, спирането на изпълнителния процес няма да навреди на интересите на взискателя, тъй като няма пречка да бъдат наложени обезпечения относно изпълняемото право, каквито са предприети от съдия изпълнител.
Твърди се също така, че са налице предпоставки за допускане на определението до касационно обжалване, като се сочат съдебни актове на състави на ВКС, постановени по други частни производства, с които съдът е приел, че е допустимо допускане на обезпечение на предявени искове, чрез спиране на изпълнението по изпълнителни дела – основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК на обжалваното определение.
В чл. 274, ал. 3 ГПК законодателят обвързва допустимостта на касационното обжалване с наличието на някоя от предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. т. 1 – 3 ГПК. За да се допусне касационно обжалване на въззивното определение, въззивният съд трябва да се произнесъл по съществен материалноправен или процесуално правен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът за допускане на обезпечение по предявен или бъдещ иск е съществен процесуален въпрос, а разрешаването му за всеки конкретен казус е конкретно, защото зависи от фактите, на които се позовава ищецът за да обоснове обезпечителна нужда. За да е налице основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, когато това е от значение за развитие на правото, при липсата на практика на ВКС, то следва приложимата норма, обусловила решаващият извод на съда да бъде неясна, непълна или да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание. В случая, изложението на жалбоподателя има отношение към незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт, основания за отмяна, поради неправилност. Изложението не съдържа доводи за приложението на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Нормите за допускане на обезпечение са ясни, не се нуждаят от допълнително тълкуване и по приложението им има съдебна практика. С оглед на тези факти, липсват основания за допускане разглеждането на частната жалба по същество.
Представените определения на ВКС, постановени в други производства не са основание да се приеме, че е налице противоречиво разрешаване на материалноправен или процесуалноправен въпрос от съдилищата. Предпоставките за допускане на обезпечение по конкретно дело се извеждат от фактите по същото дело, като обстоятелството, че при друга фактическа обстановка и други факти, съдилищата са направили преценка за допустимост на обезпечението, не води до извод за наличие на противоречиво разрешаване на въпроса за процесуалните предпоставки за налагане на обезпечението от съдилищата. Следва да се отбележи, че по представените определения на ВКС, съдът е действувал при условията на произнасяне по реда на чл.274, ал.2, изр.първо във вр. с чл.274, ал.1, т.2 от ГПК, хипотези, при които той е бил длъжен да изследва наличието на предпоставките за допускане на обезпечението, без да преценява неговата допустимост до касационно обжалване, по реда на чл.280 от ГПК, какъвто е настоящия казус.
По изложените съображения, състав на ВКС, гражданска колегия, Второ гражданско отделение счита, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на въззивното определение на Окръжен съд – Смолян.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №239/25.09.2009 година, постановено от Окръжен съд – Смолян, по в.гр.д. № 409/2009 г., с което е потвърдено определението с № 462/17.08.2009 година, постановено по гр.д. № 150/2009 година на Районен съд – Златоград.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.