О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Nо 123/25.03.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд, състав на първо отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди и девета година , в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
При участието на секретаря
Разгледа докладваното от съдията БАЛЕВСКА
ч.гр.д. Nо 43/2009 година и за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК /ДВ. бр. 59/ 2007 г./ .
С. Х. К. от гр. С., чрез адв. И обжалва и иска да се отмени Определение Nо 266 от 04.11.2008 година на Софийския окръжен съд ,с което е оставено в сила Определение Nо 34 от 28.07.2008 година по гр.д.Nо 531/2007 година на Самоковския районен съд за прекратяване на исковото производство по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ. Поддържа се, че обжалваното определение е неправилно, тъй като неправилно е прието, че липсва правен интерес за ищцата по делото от заявения иск.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия, намира:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, налице е обжалваем интерес над 1000 лв.- данъчна оценка на недвижимите имоти- 1124.70 лв., поради което и същата е процесуално допустима .
Допустимостта на касационното обжалване и при частните жалби в хипотезите на чл.274 ал.3 ГПК във вр. с чл.278 ал.4 ГПК , е обусловено от наличие на условията по чл.280 ал.1 ГПК. С приложеното изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, жалбоподателката , чрез процесуалния си представител поддържа ,че с обжалваното определение съдът се е произнесъл по съществения материално правен въпрос – за реда за защита правото на собственост при спор за материално право към минал момент- чл. 108 ЗС или чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ , разрешен при наличието на противоречива практиката на Върховния съд , установена с ТР Nо 1/1997 г. ОСГК, Р Nо 44/ 01.03.2004 г. по гр.д. Nо 2600/2004 г. ВКС; Р Nо 1956/12.02.2002 г. по гр.д. Nо 544/2001 год. ВКС; Определение Nо 565/01.08.2005 година по ч.гр.д. Nо 536/2005 г. на ВКС; Р Nо 98/1997 г. на ВКС,на съдилищата- като Разпореждания на състави на Самоковския районен съд, и налагащ произнасяне за уеднаквяване на практиката на съдилищата по приложение на чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ, което би било и от значение за развитие на правото, основание за допустимост по см. на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
При данните по делото и след преценка на наведените с частната касационна жалба доводи, настоящият състава намира , че не са налице условията на чл.280 ал.1 т.3 ГПК и касационното обжалване е недопустимо.
Съдебното исково производство е образувано по иска на С. Х. К. срещу О. С. с правно основания чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ, поддържайки , че с Решение на ПК-Самоков е възстановено правото на собственост на земеделски имот- ливада от 48.375 дка в стари реални / възстановими/ граници м.”П” имот Nо 304019/ като част от ливада от 59 дка/. Предвид на обстоятелството , че за същият имот има издадено друго решение на ПК по чл. 14 ал.1 ЗСПЗЗ за възстановяване собствеността в полза на община С. от 2003 година, счита , че е налице спор за материално право и иска да бъде постановено решение , с което се признае, че именно нейният наследодател Д е бил собственик на имота към момента на включване на земеделската земя в блок на ТКЗС.
Първоинстанционният съд е прекратил исковото производство като процесуално недопустимо, приемайки , че при наличието на издадено позитивно решение на ПК/ „О”/ в полза на ищцовата страна за възстановяване собствеността на земеделски имот , липсва правен интерес от провеждане на иска по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ ,както и когато и в полза на ответната страна има издадено решение по чл. 14 ал.1 ЗСПЗЗ за възстановяване собствеността по отношение на същия имот и административната процедура по възстановяване правото на собственост е приключила. При конкуренция на правните основания – решения на ПК за възстановяване правото на собственост на земеделска земя спорът следва като преюдициален да се разреши с иск по чл. 108 ЗС.
С обжалваното определение на въззивния съд е потвърдено определението на първата инстанция определение на първата инстанция за прекратяване на исковия процес по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ.
Решаващият съд е мотивирал прекратяване на процеса с липсата на правен интерес от търсената правна защита по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ , базирайки изводите си на „твърдяните обстоятелства по исковата молба на С. К. а именно, че правният и интерес се обуславя от наличието на две позитивни решение на ПК- това за възстановяване правото на собственост на един имот на наследниците на Д. К. и това за възстановяване правото на собственост на същата земеделска земя в полза на О. С.. Прието , че твърденията по исковата молба на С. К. не сочат на наличие на спор за принадлежността на правото на собственост към минал момент- този на колективизацията на замята между лицата , в полза на който са издадени двете решение на ПК, а е налице спор, който следва да бъде разгледан по реда на петиторната защита по чл. 108 ЗС. Липсата на парвен интерес се обуславя и от обстоятелството , че решения на ПК са стабилни административни актове и евентуалното решение по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ не може да обуслови отмяната или изменението на това решение.
Постановеното определение не е в противоречие на константната съдебна практика,а точно обратното- по ар. На ТР 1/ 1997 год. на ОСГК ВКС, нито противоречи на със съдебната практика на ВКС по посочените решения, с която се обосновава допустимостта на касационното обжалване. Правният интерес по иска по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ се обуславя именно от възможността , при разрешаване на спора кому е принадлежала конкретна земеделска земя към момента на колективизацията и, страната ищец да получи акт , по силата на който да отмени или измени конкретно решение на поземлената комисия и получи позитивен резултат, какъвто до този момент няма. След като в нейна полза има издадено позитивно решение на ПК, то нейният интерес е от защита на това признато право по реда на петиторната защита., тъй като само по този ред могат да се отрекат правата на страната, която също има признати права на същата земеделска земя. Липсата на релевираното основания за допустимост на касационното обжалване по частната жалба , налага извод , че обжалването пред касационната инстанция не може да се допусне.
По изложените съображения , състав на ВКС- второ отделение на гражданката колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по частната касационна жалба на С. Х. К. от гр. С., чрез адв. И обжалва и иска да се отмени Определение Nо 266 от 04.11.2008 година на Софийския окръжен съд ,с което е оставено в сила Определение Nо 34 от 28.07.2008 година по гр.д.Nо 531/2007 година на Самоковския районен съд за прекратяване на исковото производство по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :