О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 484
гр. София, 12.05.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на пети май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 569 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Д. Д. и Е. В. Д. против решение №309 от 10.12.2009 година, постановено от Окръжен съд – Сливен, по гр.д. № 145/2008 година. С решението е отменено първоинстанционното решение №207/02.11.2007 година, постановено от Районен съд – Нова Загора, по гр.д. № 415/2006 г. в частта, с която е отхвърлен предявения от ищците иск с правно основание чл.108 от ЗС по отношение на 833/8660 ид.ч. от имот № 4* в УПИ *, кв.212 по ПУП на гр. Н., като е уважен ревандикационния иск за горепосочената идеална част от същия имот.
В срока по чл.287, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от ответниците по касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срок, насочена е против решение на въззивен съд и е процесуално допустима с оглед критерия по чл.280, ал.2 от ГПК.
За да счете предявения ревандикационен иск е основателен за идеална част от недвижимия имот, въззивния съд е приел, че по силата на сделка от 1925 година, командитното дружество, наследници на съдружниците в което са ищците по делото, е придобило собствеността върху 1/3 идеална част от дворно място, цялото с площ от 2500 кв.м., находящо се в индустриалната зона на гр. Н.. В полза на ответниците е постановено влязло в сила съдебно решение, с което им е признато правото на собственост 8 кв.м., по реституция, като наследници на Г. И. У. Съдът не е зачел сила на пресъдено нещо по отношение на ищците по делото, доколкото субективните й предели не се разпростират върху тях, тъй като същите не са участвували в процеса. По силата на правна сделка – продажба на имота, от 1925 година, командитно дружество „Михаил Ч. – командитно дружество и сие” е придобило правото на собственост върху една трета /южната трета/ от дворно място, цялото с площ от 2 500 кв.м., от праводателя на ответниците по делото. Съдът е приел, че тези 2 500 кв.м. попадат изцяло в реституирания в полза на ответниците недвижим имот. Прието е с въззивното решение, че с оглед представения акт за одържавяване на недвижим имот по реда на ЗНЧИМП, с който е актуван като държавен имота на командитно дружество „Михаил Ч. – командитно дружество и сие”, наследниците на съдружниците в това дружество /ищците по делото/ са придобили правото на собственост върху одържавеното имущество, в т.ч. и земята върху която е построена одържавената фабрика, по реституция. С оглед възприетата от съда фактическа обстановка, съдът е приел, че закупените пред 1925 г. идеални части от имота, целия с площ от 2500 кв.м., както и целия имот от 2 500 кв.м. попада изцяло в имота, чиято собственост е възстановена в полза на ответниците по делото. Приел е, че с влизане в сила на реституционните закони, собствеността върху одържавените по реда на ЗНЧИМП е възстановено по силата на закона. Доколкото е налице от една страна възстановяване на собствеността върху имота в полза на ответниците, с влязлото в сила решение това е установено със сила на пресъдено нещо, но не по отношение на ищците, а по отношение на трето лице – държател на имота, за ищците е налице възстановяване на същия имот /идеална част от него/ по силата на закона и на правната сделка от 1925 година, то за съответната идеална част е признато за установено по отношение на ответниците, че е собственост на ищците, като е уважен предявения ревандикационен иск.
В изложението на касационните основания се твърди, че с обжалваното решение въззивния съд се е произнесъл материалноправни въпроси, чието разрешение е в противоречие с практиката на ВКС, разрешавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основания за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК.
Сочените в изложението материалноправни въпрос касаят възможността да се възстанови правото на собственост, с оглед предпоставките за това по ЗВСВОНИ когато имотът е застроен, а останалата незастроена част не може да се обособи като самостоятелен обект на собственост, както и когато имотът не съществува като самостоятелен обект на собственост, съгласно нормативите за устройство на територията. По тези въпрос, жалбоподателят твърди, че въззивния съд се е произнесъл в противоречие с ТР №1/1995 г. по гр.д. № 3/1994 година и №6/2005 г. по гр.д. №6/2005 г. на ОСГК на ВС и ВКС, както и че по тях е налице противоречиво разрешаване от съдилищата, за което сочи и представя решения на отделни съдилища. Същите въпрос се сочат и като такива, които са от значение за развитие на правото и за точното прилагане на закона, като основание за допускане до касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Наличието на предпоставките за възстановяването на правото на собственост върху имота, в който е включена и идеалната част, за която е признато от въззивния съд правото на собственост по отношение на ответниците, не е въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд. В тази насока, доколко са налице предпоставките за възстановяването на правото на собственост, въззивния съд е зачел силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение, с което е признато правото на възстановяване на правото на собственост по силата на закона /ЗВСВОНИ/ в полза на ответниците. Така поставения от жалбоподателите въпрос е неотносим към спора, доколкото той не е обусловил изводите на въззивния съд относно основателността на предявения ревандикационен иск. Решаващите мотиви на съда са обусловени от наличието на спор относно това, в чия полза следва да се възстанови собствеността, както и наличието на съсобственост, с оглед придобития от праводателите на ищците част от имота, възстановен в полза на ответниците. Доводите за липсата на предпоставки за възстановяването на правото на собственост от обективна страна са разрешени с влязлото в сила решение, като доводите за липсата на тези предпоставки са неотносими към решаващите изводи на съда за основателност на иска. В тази връзка следва да се отбележи, че разпоредбата на чл.3, ал.1, изр.трето и четвърто от ЗВСВОНИ допуска възстановяването на правото на собственост, като спор относно това, в чия полза се възстановява това право на собственост, следва да се разреши по исков път. Именно произнасянето по този материалноправен въпрос, свързан с приложението на разпоредбата на чл.3, ал.1 от ЗВСВОНИ в рамките на предявения иск за собственост е обусловило изводите на съда за основателност на предявения иск. Този въпрос не се сочи от страна на жалбоподателите в изложението им на касационните основания, поради което не е и основание за допускането да касационно обжалване на решението на въззивния съд.
Представените съдебни решения на районен и окръжен съд касаят предпоставките за възстановяване на право на собственост върху одържавени имоти, при фактическа обстановка, различна от настоящата, като и по отношение на довода за наличие на основание за допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК се сочат същите материалноправни въпрос, които са неотносими към настоящия спор, по съображенията, изложени по-горе.
Същия материалноправен въпрос се сочи и като такъв, по който въззивния съд се е произнесъл и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване, съгласно чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. На първо място, този въпрос е неотносим към настоящия спор, като на следващо място, по приложението на цитираните правни норми е налице единна практика, обобщена в цитираните от жалбоподателя две тълкувателни решения на ВС и ВКС.
Предвид изложеното, състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №309 от 10.12.2009 година, постановено от Окръжен съд – Сливен, по гр.д. № 145/2008 година.
Председател: Членове: 1. 2.