О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 127
гр. София, 10.02.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на осми февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 74 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. В. С. против решение №319 на Окръжен съд – Велико Търново, постановено на 07.10.2009 година по в.гр.д. № 678/2009 г., с което е оставено в сила решението на Районен съд – Елена. С последното е уважен предявения от ищците С, М. П. П. и К. П. К. иск с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК/отм./, като е приел за установено по отношение на ответниците, че процесния имот е собственост на ищците.
Към касационната жалба е приложено изложение на касационните основания, обосноваващо според жалбоподателката допустимостта на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК.
В срока за отговор по чл.287, ал.1 от ГПК, ответниците по касационната жалба С. Й. П. , М. П. П. и К. П. К. са оспорили наличието на твърдяните от жалбоподателката касационни основания за допустимост до касационно обжалване на въззивното решение, както и по същество касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е допустима предвид обжалваемия интерес и представеното по делото удостоверение за данъчна оценка на имота /над 1 000 лева/.
За да приеме, че предявения положителен установителен иск с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ е основателен, въззивния съд е приел, че не са били налице материалноправните предпоставки за възстановяването на собствеността в полза на ответниците по делото по специалния ред по ЗСПЗЗ. Съдът е приел, че спорния имот не е внасян в ТКЗС, не е бил одържавяван, владян е от ищците и техния наследодател от закупуването му през 1929 година и към настоящия момент, поради което правото на собственост върху същото принадлежи на ищците поделото. Съдът е приел, че отразяването в кадастралния план на спорния имот, като част от имота на ищците, възстановен с решение на поземлена комисия по реда на ЗСПЗЗ, е техническа грешка, като в тази насока е възприел заключението на съдебно-техническата експертиза, прието по делото.
Жалбоподателят твърди с изложението на касационните основания, че съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС. Формулирания въпрос е, доколко е допустим иск за собственост при липса на позитивно решение на поземлената комисия в полза на ищците по делото. Цитирани са решения на ВКС, които според жалбоподателя са постановени в смисъл на недопустимост на предявения от ищците иск, като приетия за разглеждане и произнасянето по така предявения иск е в противоречие с посочената съдебна практика на ВКС. Представените съдебни решения са постановени при действията на отменения ГПК.
Действително, съдебната практика е постоянна и единна по повдигнатия въпрос в смисъл, че до приключване на административната процедура по възстановяване на земеделска земя, за лицата, в чиято полза се възстановява собствеността липсва правен интерес от предявяването както на осъдителния иск по чл.108 от ЗС, така и на положителен установителен иск за установяване на правото им на собственост. Въззивния съд не се е произнесъл по този въпрос, доколкото ищците по делото не черпят своите права от позитивно решение на поземлена комисия, както и при наличието на неприключила административна процедура по възстановяване на собственост върху земеделска земя. Съдът е приел, с оглед твърденията на ищците, че спорния имот не е предмет на възстановяване по специалния ред по ЗСПЗЗ по тяхно искане, доколкото те или техен наследодател не са го внасяли в ТКЗС или имота е одържавяван по друг начин, а са го владели през целия период от закупуването му през 1929 година до настоящия момент. В този смисъл, въпросът за липсата на правен интерес предвид представената практика на ВКС е неотносим към настоящия спор. Ищците не черпят своите права по предявения иск и не обуславят правния интерес от установителния иск от позитивно решение на поземлена комисия, а от своето право на собственост върху спорния имот, като твърденията им са, че те никога не са го губили, а те и техния наследодател са го притежавали /правото на собственост/ от момента на придобиването му през 1929 година. Правния интерес при установителните искове е абсолютна процесуална предпоставка, като в случая правния интерес от иска по чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ за ищците е обусловен от наличието на позитивно решение на поземлена комисия в полза на ответниците по отношение на спорния имот – обстоятелство, което отрича твърдяното право на собственост върху същия имот по отношение на ищците по делото.
Съдът е приел, че имотът е посочен съобразно актуалното му положение по действуващия към момента на предявяване на иск план, като твърдението, че е прието обратното и в този смисъл е налице противоречие с р. № 690/1999 г. на V г.о. на ВКС е неоснователно. Преценката на доказателствата в тази насока и доводите на жалбоподателя в тази насока не представляват касационно основание по смисъла на разпоредбата на чл.280 от ГПК, а е въпрос на фактическа обстановка, възприета от въззивния съд.
Въззивния съд се е произнесъл въз основа на доказателствата по делото, като е формирал воля, че не са били налице материалноправните предпоставки за възстановяването на земеделската земя в полза на ответниците по делото. Този негов извод не е в противоречие с цитираната от жалбоподателката практика на ВКС, доколкото тя касае единствено задължението на съда да формира воля по този въпрос, нещо, което съдът е направил. Преценка на обосноваността на този извод на съда, предвид представените доказателства не е касационно основание и не може да бъде предмет на обсъждане в производството по постановяване на акта по чл.288 от ГПК, касаещ наличието или не на касационните основания за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване.
Не се сочи материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, по който се е произнесъл въззивния съд, като единствено посочването на правната норма на чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ не е достатъчно основание да се приеме, че се налага допускането до касационно основание на обжалваното решение.
Предвид изложеното, състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №319/07.10.2009 година, постановено от Окръжен съд – Велико Търново, по гр.д. №678/2009 година, с което е оставено в сила решение № 23/17.04.2009 година, постановено по гр.д. №218/2006 година на Районен съд – Елена.
Председател: Членове: 1. 2.