О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 693
гр. София, 30.06.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми юни две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1325 по описа на Върховния касационен съд за 2009 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 9.07.2009 год. по гр. д. № 1369/2008 год. Пловдивския окръжен съд, като въззивна инстанция, е оставил в сила първоинстанционното решение от 11.03.2008 год. по гр. д. № 3655/2006 год. на Пловдивския районен съд, с което е отхвърлен предявения от „С” Е. /в ликвидация/, гр. П. против З. П. П. и В. Г. П. иск по чл. 108 ЗС – за осъждането им да предадат на ищеца владението на апартамент № 12/34 във вх. „А”, ет. 5, бл. 1589, ул. „П” № 99, кв. „В” в гр. П..
Ищцовото дружестов обжалва в срок въззивното решение с оплаквания за неправилност поради наличието на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК и молба за отмяната му и вместо това ревандикационният иск бъде уважен или делото се върне за ново разглеждане от друг въззивен състав. Касаторът претендира заплащане на направените пред всички инстанции съдебни разноски.
В приложеното изложение към касационната жалба допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение се обосновава с наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК. Счита, че по въпроса за субективната страна на владението произнасянето на въззивния съд противоречи на ППВС № 6/74, т. 2 и т. 3, в което е прието, че действията, сочещи на промяна на държането във владение следва да са насочени към собственика. Въпросът за придобивната давност, обусловил направените изводи за основателност на възражението на ответниците, е решаван противоречиво от съдилищата, с оглед образуваните други идентични дела с предмет апартаменти в същата сграда. Представени са решения на Пловдивския окръжен съд и едно решение на ВКС /по гр. д. № 1098/2008 год. на V г. о., с което след отмяна на въззивното решение делото е върнато за ново въззивно разглеждане/, което според касатора представлява основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК с оглед уеднаквяване на практиката по тях. Допустимостта на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е обоснована с необходимостта от тълкуване на разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС, с оглед неправилното й приложение от въззивния съд.
Ответниците не са взели становище по жалбата.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав на ІІ г. о., като обсъди доводите на касатора, намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Съображенията за този извод са следните:
За да приеме за неоснователен предявения ревандикационен иск против ответниците, въззивният съд е намерил за основателно правоизключващото им възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност, считано от момента на предаване на владението върху апартамента на техния наследодател на 29.06.92 год. Оттогава, въз основа на сключения преди това – на 18.04.92 год. договор с ЕТ „Д” и платената част от цената на имота, същият е започнал да осъществява владение за себе си, считайки имота за свой. Представената по делото заповед № 2/23.01.95 год. на „С” за настаняване на наследодателя на ответниците в този апартамент представлява всъщност признание за правата му по договора с ЕТ „Д”, поради което и от тази дата по отношение на касатора е манифестирано намерението на наследодателя на ответниците, а след смърттта му и от последните, като негови наследници, да своят имота. В резултат на изтеклия необходим десетгодишен срок на владението същите са се снабдили и с констативен нотариален акт № 99/2005 год., легитимиращ ги като собственици на апартамента, за което е неприложима забраната за придобиване по давност, с оглед на това, че имотът не е бил държавна собственост поради преобразуване на държаното предприятие в еднолично търговско дружество.
Въпросът за придобивната давност действително е обусловил решаващия извод на съда, но той не е в противоречие с ППВС № 6/74 год., т. 2 и т. 3, тъй като във въззивното решение е прието, че от датата на издаване на настанителната заповед в полза на наследодателя на ответниците осъществяваното от него владение е било манифестирано и по отношение на дружеството, т. е. приетото е в съгласие с дадените в постановлението разяснения. Доколкото касаторът не е доволен от този извод, то оплакванията му не могат да обосноват наличие на основание за допускане на касационното обжалване, тъй като представляват касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК за неправилност поради необоснованост на извода. Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като представените съдебни решения по идентични казуси сами по себе си не могат да обосноват наличието му. Както е изяснено в ТР № 1/2009 год., следва да е налице влязло в сила решение по друго гражданско дело, в което разрешението на обуславящия изхода на делото в обжалваното решение въпрос трябва да е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос в обжалваното решение, каквато хипотеза не е налице в случая. Решенията на окръжния съд по останалите дела за апартаменти в същата сграда, предявени от настоящия касатор против различни ответници, не са влезли в сила, а решението на ВКС по гр. д. № 1098/2008 год. е отменително, с което се връща делото за ново разглеждане, т. е. релевантният въпрос не е решен по същество. Извън горните съображения следва да се има предвид и обстоятелството, че по релевантния въпрос за придобивната давност са налице и влезли в сила решения на ВКС по гр. д. № 2769/2008 год. и № 4321/2008 год. на І г. о., по реда на чл. 290 и сл. ГПК, в същия смисъл.
Наличието на няколко идентични производства само по себе си не е и основание за приложение на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като съдебната практика по приложението на чл. 79, ал. 1 ЗС е многобройна, непротиворечива и отдавна утвърдена, както и теорията, поради което и посоченият в изложението въпрос не сочи и на значението му за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, по смисъла на това основание за допускане на касацията. Налице е оплакване за неправилност поради нарушение на материалния закон, което не може да бъде обсъждано в настоящето производство.
Поради горните съображения и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1* от 9.07.2009 год. по гр. д. № 1369/2008 год. по описа на Пловдивския окръжен съд, по подадената от „С” Е. /в ликвидация/ касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: