О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 716
гр. София, 05.07.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 814 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Л. И., Б. Н. К., Л. Н. Ш. и Н. Б. К. против решение №309/02.03.2010 г. постановено по в.гр.д. №2602/2009 година от Пловдивски окръжен съд, VІ-ти граждански състав, с което е оставено в сила решение №1555/12.06.2009 година, постановено по гр.д. № 3482/2007 година от Районен съд – Пловдив, ІV-ти граждански състав.
Ответника по касационната жалба Й. Л. Р. е подала отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК, с който оспорва допустимостта на касационното обжалване, предвид изложението на касационните основания от страна на жалбоподателите.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Производството е делбено, във фазата по допускането на делбата. За да приеме, че делбата следва да се допусне между съделителите при квоти както следва: за Л. Ш. и Б. К. по 1/16 ид.ч., за П. И. и Й. Р. по 2/16 ид.ч. и 10/16 ид.ч. за Й. и А. Р. , в режим на СИО, въззивния съд е счел за неоснователно възражението на ищците по исковата молба за недействителност на направения и вписан отказ от наследството, оставено от покойния наследодател на страните Л, от неговите дъщери П. И. , Т. К. и Й. Р. , през 1975 г. Въззивния съд е обсъдил доказателствата, представени от страните в тази насока, като е приел за необосновано твърдението на съделителите П. Л. И., Б. Н. К., Л. Н. Ш. и Н. Б. К. , че преди отказа от наследство, същото е прието с мълчаливи действия от страна на същите наследници. С оглед доказателствата по делото, въззивния съд е приел също така, че липсват доказателства за твърдяната симулативност на направения отказ. При така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, същия е направил извод за допускане до делба на делбения имот, при посочените по-горе квоти, като е приел, че направения отказ от наследство е действителен, отчел е изтеклата придобивна давност в поза на преживялата съпруга по отношение на целия недвижим имот и извършената сделка от последната по отношение на 5/8 ид.ч. в полза на една от дъщерите си, наследник на общия наследодател и страна в делбения процес в режим на СИО, доколкото последната е бил в брак със съделителя А. С оглед разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗН, съдът е приел, че доколкото наследникът на преживялата съпруга, Т. К. е починала преди нея, то нейния дял следва да се подели поравно от нейните низходящи, като съпругът на Т. К. не от кръга лица, по отношение на които следва да се допусне делбата.
В изложението на касационните основания се сочи, че с решението си, въззивния съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане до касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, както и че е налице произнасяне по въпрос, който е от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание за допускане на касационното обжалване, съгласно разпоредбата н чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Правния въпрос, по който според жалбоподателите, въззивния съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС е относно мълчаливото приемане на наследството и нищожността на последващ отказ от наследство. В тази насока се сочи съдебна практика – решения на ВС и ВКС, постановени по реда на ГПК /отм./, като с оглед последния факт, както и разясненията относно прилагането на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, дадени от ВКС в ТР №1/2009 г. по т.д. №1/2009 г. относно това, коя практика на ВКС е задължителна по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, счита, че позоваването на цитираните от жалбоподателя съдебни решения, състава на ВКС приема, че твърденията са относно противоречиво разрешаване от съдилищата по поставения правен въпрос – основание за допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
Въззивния съд се е произнесъл по посочения правен въпрос, като с оглед фактите по делото и възприетата от него фактическа обстановка е приел, че липсват действия по приемането на наследството, преди направения отказ от същото. Този извод на съда не е в противоречие с представената съдебна практика, доколкото съдът не е отрекъл мълчаливото приемане на наследството преди отказ от наследство като основание за недействителност на последващ отказ, а е приел, че липсват фактически действия по приемането на наследството предхождащи отказа от наследство. Липсва правен извод на съда, направен в противоречие с правните изводи, направени от съдилищата в представените съдебни решения, води и до извод за неоснователност на искането за допускане на касационното обжалване на това основание. Фактите и фактическата обстановка, въз основа на които въззивния съд се е произнесъл по така поставения правен въпрос, не подлежат на проверка в производството по чл.288 от ГПК, доколкото касаят обосноваността на извода по правния въпрос, респ. обосноваността на съдебното решение. Необосноваността на съдебното решение не е сред основанията, посочени в разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК, като основание за допускане до касационно обжалване на съдебното решение. Необосноваността е основание за касационно обжалване, но съгласно разпоредбата на чл.281 от ГПК, т.е. след като са налице основанията за допускане до разглеждане по същество на касационната жалба, не и във фазата по селектирането на касационното обжалване, предвид неговата факултативност, в производството по чл.288 от ГПК. В тази връзка, доводите на жалбоподателите, касаещи фактите по делото и тяхното възприемане от страна на въззивния съд са неотносими в настоящото производство, а представените съдебни решения са по конкретни дела, по които съдилищата са възприели фактическа обстановка, различна от възприетата от въззивния съд по настоящото дело.
Следва да се отбележи, че решаващия извод на съда, обосновал допускането на делбата при посочените в обжалваното решение квоти в съсобствеността не е произнасянето по правния въпрос относно действителността на направения отказ от наследство, а приетото от въззивния съд придобиване на правото на собственост върху целия имот от страна на съпругата на общия на страните наследодател. С оглед възприетото от фактическа страна наличие на предпоставките за това придобиване на правото на собственост на основание изтекла в полза на съпругата придобивна давност, въззивния съд е направил своите правни изводи за допускането на делбата. Фактите, въз основа на които съдът е направил тези свои правни изводи не подлежат на проверка в настоящото производство по чл.288 от ГПК, а предвид диспозитивното начало /в т.ч. и в производството по чл.288 от ГПК/ съдът не следва да прави проверка на правните изводи на съда в тази насока, извън поставените правни въпрос от страна на жалбоподателя. Поставените в тази връзка въпроси от страна на жалбоподателя касаят фактическата обстановка, възприета от съда, относно наличието на фактически предпоставки за признаването на правото на собственост по посочения придобивен способ, които не подлежат на проверка и не са относими в настоящото производство.
Разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК касае хипотези, при всички случаи които следва да бъдат посочени от жалбоподателите, при които е налице необходимост от разкриването на точния смисъл на правна разпоредба, чрез нейното тълкуване, с оглед правомощията на ВКС, насочено към правилното тълкуване на нормата, чрез изясняване на установеното в закона правило и преодоляване на неточното му прилагане. На следващо място, предпоставка за наличието на хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК е, необходимостта от преодоляването на възприето правно разрешение, чрез изменение на задължителна съдебна практика, като и в тази хипотеза следва да е посочено от жалбоподателя кое е това разрешение по правен въпрос и какво налага промяната в задължителната съдебна практика. На следващо място, хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК е налице тогава, когато в правна норма съществува неяснота, непълнота или противоречие, което следва да се отстрани по тълкувателен път. В конкретния случай, жалбоподателите не сочат кой правен въпрос относно абсолютната привидност /симулативност/ на отказ от наследство е разрешен от въззивния съд и по отношение на който да се налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, описани по-горе, което е самостоятелно основание за неоснователността на така направеното искане за допускане до касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
По изложените съображения, съдът приема, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, поради което състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №309/02.03.2010 г. постановено по в.гр.д. №2602/2009 година от Пловдивски окръжен съд, VІ-ти граждански състав, с което е оставено в сила решение №1555/12.06.2009 година, постановено по гр.д. № 3482/2007 година от Районен съд – Пловдив, ІV-ти граждански състав.
Председател: Членове: 1. 2.