О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 211
гр. София, 18.05.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков ч.гр.д.№ 207 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Е. М. Т. против определение на Окръжен съд – Благоевград, постановено по гр.д. № 58/2010 г. С обжалваното определение, окръжния съд е оставил без уважение искането на жалбоподателката за освобождаване от държавна такса по делото, по подадената от нея въззивна жалба против решението на районния съд.
Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
Дължимата и определена от съда държавна такса, която следва да внесе жалбоподателката Е. Т. , е в размер на 615,50 лева. Към молбата за освобождаване от държавна такса е представена декларация за семейно и имотно състояние, от която е видно, че молителката и нейния съпруг са пенсионери, като получават пенсии в размер съответно на 136 лева и 162 лева. Съпругът на молителката е с намалена работоспособност 50%, като страда от множество заболявания и са изложени твърдения, свързани с разходи по закупуването на лекарства и медикаменти във връзка с неговото лечение. Освен делбения имот, молителката притежава идеални части от два земеделски имота, както и моторни превозни средства, които са извън движение.
Пред настоящата инстанция са представени доказателства за печалбата на предприятието на едноличния търговец на молителката, която е в размер на 767,90 лева, за цялата 2009 година.
Обстоятелствата, които следва да се преценят при формирането на извод за наличието на предпоставките на разпоредбата на 63, ал.1, б.”б” от ГПК /отм./ са доходите на лицето и на членовете на неговото семейство, които съпоставени с размера на дължимата държавна такса, както и недвижимото или движимо имущество, като евентуален източник на доходи или възможност за такива, биха дали възможност на страната да заплати държавната такса и да осъществи правото си на защита по конкретния спор. Видно от доказателствата към молбата за освобождаването от държавна такса, доходите на молителката и на членовете на нейното семейство са такива, че тя реално не е в състояние да заплати и не разполага с достатъчно средства за заплащането на държавната такса в посочения по-горе размер. Самия факт, че молителката осъществява търговска дейност като едноличен търговец не е обстоятелство за оставяне без уважение искането за освобождаване от държавна такса. Относимите обстоятелства в настоящото производство са доходите, които страната е реализирала под формата на печалба от търговската си дейност. Видно от доказателствата, доходите са в размер, който не води до извод за наличие на достатъчно средства за заплащането на държавната такса. Размерът на последната, съпоставим с доходите на молителката и на членовете на нейното семейство, водят до извод за наличие на предпоставките на разпоредбата на чл.63, ал.1, б.”б” от ГПК /отм./ за признаване в полза на молителката, че същата не разполага с достатъчно средства за нейното заплащане.
Съгласно разпоредбата на пар.2, ал.1 от ПЗР на ГПК, производството пред въззивната инстанция, в т.ч. и по направеното пред нея искане за освобождаване от държавна такса, следва да се проведе по процесуалните правила на ГПК /отм./, доколкото исковата молба за делба е предявена в съда преди 01.03.2008 г. Въпреки, че окръжния съд се е произнесъл по молбата, квалифицирайки я като такава с правно основание чл.83, ал.2 от ГПК, доколкото този разпоредба е идентична с разпоредбата на чл.63, ал.1, б.”б” от ГПК, не е налице порочно процесуално действие от въззивния съд.
Водим от горното, състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение №322/23.02.2010 г. на Окръжен съд – Благоевград, постановено по гр.д. № 58/2010 г. , с което е оставено без уважение искането на Е. М. Т. за освобождаване от държавна такса по подадената от нея въззивна жалба, като вместо него постановява:
ОСВОБОЖДАВА Е. М. Т. от внасяне на дължимата в размер на 615,50 лева държавна такса по подадената въззивна жалба против решение на Районен съд – Благоевград по гр.д. №744/2001 г., с вх. № 15/04.01.2010 г., на основание чл.63, ал.1, б.”б” от ГПК /отм./.
Връща делото на Окръжен съд – Благоевград, за продължаване на процесуалните действия по подадената въззивна жалба.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.