Решение №628 от по гр. дело №322/322 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 628
 
гр. София, 17.06.2010 год.
 
В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А
 
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на седми юни две хиляди и десета година, в състав:
                                                                       
                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
                                                       ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
                                                                           ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
 
като  разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 322 по описа на Върховния касационен съд за 2010 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 29.10.2009 год. по гр. д. № 665/2009 год. Пазарджишкият окръжен съд, като въззивна инстанция, е отменил изцяло първоинстанционното решение от 12.05.2009 год. по гр. д. № 63/1997 год. на Велинградския районен съд и вместо това е разпределил делбените имоти между съделителите Г. Д. Ш. и М. П. Г. , на основание чл. 292 ГПК /отм., както следва – в дял на Г. е поставил първия жилищен етаж от построената в УПИ ХІІІ – 185 в кв. 341 по плана на гр. В. къща, със застроена площ 100 кв. м., с избени помещения с югозападно изложение и с отделен вход към същите, на стойност 27 000 лв., а в дял на Ш. – масивен монолитен гараж със застроена площ 24 кв. м., в дъното на същия парцел, на стойност 2 400 лв.
В общ дял на двамата е поставена делбената ? ид. ч. от урегулирания поземлен имот ХІІІ – 185 в кв. 341 по плана на гр. В., на стойност 9 600 лв. и за уравнение на дела на Ш. е осъдена Г. да му заплати сумата от 12 300 лв., ведно със законната лихва от влизане в сила на решението.
Въззивното решение е обжалвано с касационна жалба в срок от Г. Д. Ш., чрез пълномощника му а. Д. К. , с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, с молба за отмяната му и вместо това се постанови друго, с което делбеният имот се изнесе на публична продан.
В приложеното към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на противоречиво произнасяне по релевантния за решаване на спора въпрос за способа на извършване на делбата – чл. 292 ГПК /отм./., при липса на невъзможност за теглене на жребие, по въпроса допустимо ли е самостоятелно възлагане в дял на гараж, и то без да е правил такова искане, както и несъобразяване с обстоятелството, че другата съделителка е била неизправна страна при предходното извършване на делбата по спогодбата, развалена поради неплащане на паричното уравнение за поставения й дял. Представя съдебна практика по поставените въпроси.
М. Г. не е взела становище по жалбата.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на поддържаното основание за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да извърши делбата чрез разпределение на делбените имоти между съделителите, по реда на чл. 292 ГПК /отм./, въззивният съд е приел, че са налице два имота със самостоятелен статут и обособеност – жилищен етаж и гараж, като няма пречки същите да бъдат разпределени между двамата съделители, спазвайки основния принцип при делбата всеки съделител да получи при възможност дела си в натура.
С оглед разликата между двата имота по характеристика, естество и предназначение, по площ, обем и стойност, съдът приел наличие на невъзможност да се състави разделителен протокол с обособяване на дяловете и тегленето на жребие ще се окаже невъзможно. За да разпредели в дял на М. Г. жилищния етаж, съдът отчел обстоятелството, че същата е живяла в него в определен период от време, грижела се е за поддържането и запазването му, плащала е данъците и таксите за него. В дял на другия съделител въззивният съд е разпределил другия имот – гараж, както и присъдил парично уравнение на дела му в размер на разликата.
Следователно, въпросът за поставяне в самостоятелен дял на гараж при извършването на делбата, е решаващ за изхода на делото. В представеното от касатора решение № 1* от 20.12.91 год. по гр. д. № 1055/91 год. на І г. о. на ВС разрешението по него е в противоречив на приетото в обжалваното решение смисъл, а именно, че второстепенните, нежилищни обекти /стопански сгради, гаражи и др./ не могат да да бъдат обект за възлагане нито по реда на чл. 288, ал. 2 ГПК /отм./, нито по реда на чл. 292 ГПК /отм./, те могат да участвуват само при имотно уравнение на дяловете, когато предмет на възлагане са жилищни имоти /какъвто не е настоящият случай с оглед недопустимостта на възлагането при възобновяване на делбеното производство/. Това обстоятелство е достатъчно основание за допускане на касационното обжалване, на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, без да се обсъждат останалите поставени от касатора въпроси, които са обусловени от отговор на горния въпрос.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
 
О П Р Е Д Е Л И
 
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 504 от 29.10.2009 год. по гр. д. № 665/2009 год. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, по подадената от Г. Д. Ш., чрез адв. Д. К. , касационна жалба против него.
Указва на касатора Г. Д. Ш. да внесе държавна такса в размер на 390 лв. по сметка на ВКС, в едноседмичен срок от съобщението.
След представяне на вносния документ за държавната такса делото се докладва на председателя на ІІ г. о. за насрочване в откриито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
Определението е окончателно.
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 

Scroll to Top