О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 631
гр. София, 17.06.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 802 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Областен управител на Област Г. , в качеството му на пълномощник на Министъра на р. развитие и благоустройството против решение №9/10.02.2010 г., постановено по гр.д. № 708/2009 г. от Апелативен съд – Велико Търново.
Ответниците по жалбата – физически лица, са подали в срока по чл.287, ал.1 от ГПК писмен отговор, с който оспорват наличието на касационни основания за допускане до касационно обжалване решението на апелативния съд.
Ответникът по жалбата „Т” ЕАД, не взима становище по касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срок, насочена е против решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима, по критерия на разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК.
С обжалваното решение, въззивния съд е отменил частично решението на Окръжен съд – Г. , като е постановил ново в отменената част, като е признал за установено по отношение на ответника М на р. развитие и благоустройството, в качеството му на представляващ Д. по чл.31, ал.2 от ГПК, че ищците са собственици на недвижим имот, терен от 14 130 кв.м., представляващ част от поземлен имот №600, кв.3 по кадастралния план на гр. Г., ІІ-ра част, целия с площ от 18 674 кв.м., при граници, които са графично очертани с червен цвят на скицата, изготвена от вещото лице по приетата по делото съдебно-техническа експертиза, която експертиза, съдът е постановил да се счита неразделна част от решението. С решението си, апелативния съд е съдил „Т” ЕАД, да отстъпи собствеността и предаде владението на същия имот, на ищците по делото, на основание чл.108 от ЗС.
В изложението на касационните основания, жалбоподателят твърди, че въззивния съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание за допускане до касационно обжалване на решението, съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. В изложението не се сочи кой е правния въпрос, по който съдът се е произнесъл, при наличието на предпоставките на цитираната от жалбоподателя разпоредба на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. В изложението си, в частта, касаеща допустимостта на касационното обжалване, жалбоподателят твърди факти по делото, обуславящо според него неправилност и недопустимост на съдебното решение, предвид възприетата от съда фактическа обстановка. Основното твърдение в изложението на касационните основания е, че правото на собственост принадлежи на втория ответник по делото – „Т” ЕАД, като в тази насока се правят и фактически и правни доводи.
Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, със своето изложение по допустимостта на касационното обжалване, жалбоподателят е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на спора по конкретното дело, като касационния съд е обвързан както от предмета на жалбата, така и от посочения правен въпрос, във фазата на селектирането на касационното обжалване, предвид неговата факултативност. В тази връзка е и законовото задължение на жалбоподателя да представи точно и мотивирано изложение на касационните основания, въведено с разпоредбата на чл.284, ал.,1, т.3 от ГПК. Непосочването на правния въпрос е достатъчно основание, за недопускане до касационно обжалване решението на въззивния съд, без да се разглеждат допълнителни основания за това, като в тази насока са и разясненията относно приложението на разпоредбата на чл.288 от ГПК, дадени с ТР №1/2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Жалбоподателят не е посочил правния въпрос, по който според него се е произнесъл въззивния съд, при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Тази законова разпоредба предполага посочване на правен въпрос, който да предполага разкриване на точния смисъл на правна норма чрез тълкуването й, породено от неточното прилагане на смисъла на закона. Не се сочи кое, с оглед посочването на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, налага ново разрешение по прилагането на закона, с оглед създаване на нова съдебна практика, както и във връзка с коя законова разпоредба се прави това искане. Не се сочат също така съществуваща в правната уредба неяснота, непълнота или противоречие, което да налага допускането до касационно обжалване на решението на въззивния съд, на посоченото основание – чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
По изложените съображения, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №9/10.02.2010 г., постановено по гр.д. № 708/2009 г. от Апелативен съд – Велико Търново.
Председател: Членове: 1. 2.