О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 114
гр. София, 05.02.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на първи февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 87 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Д. Т. и В. Ц. Т. против решението на Окръжен съд – Перник, постановено на 30.06.2009 година по гр.д. № 282/2009 година. С решението на окръжния съд е оставено в сила решението на Районен съд – Перник, с което е извършена делба на допуснатите до делба имоти, чрез отреждане на дялове на съделителите, на основание чл.292 от ГПК /отм./.
В срока за отговор, ответникът по касационната жалба не е представил такъв.
Към касационната жалба е приложено изложение на касационните основания, като са представени съдебни решения на ВС и ВКС, водещи според жалбоподателите до наличие на произнасяне от въззивния съд по материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане до касационно обжалване на решението по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. С касационната жалба се прави довод за допускане до касационно обжалване на решението, доколкото се твърди, че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, отхвърляйки претенцията на жалбоподателите за възлагане в общ дял на делбения имот, по реда на чл.288, ал.2 от ГПК, както и по въпросът дали е допустимо да се извърши делба по реда на чл.292 от ГПК /отм./, при положение, че отделните обекти, които се поставят в дял не отговарят на изискванията за самостоятелност на жилищните обекти.
Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, доколкото е насочена против акт на въззивен съд, подлежащ на касационно обжалване.
За да извърши делбата на допуснатите до делба недвижими имоти по реда на чл.292 от ГПК /отм./, съдът е приел, че претенцията на А. Д. Т. и В. Ц. Т. за възлагане на целия делбен имот е неоснователна, доколкото техния дял в съсобствеността произтича не само от наследяване, но и от правни сделки, предвид констатираното прехвърляне на идеални части от имота от други наследници в полза на наследника А. Т. по време на брака му със съделителя В. Съдът е приел, че не е налице една от предпоставките за приложимостта на разпоредбата на чл.288, ал.2 от ГПК/отм./ – съсобствеността да е възникнала само от наследяване. В тази насока съдът се е позовал и на тълкуването, дадено в ТР №1/2004 година, т.8, на ОСГК на ВКС. Отделно от това, съдът е приел, че съделителя В не е наследник на общия на страните наследодател, доколкото нейната съсобственост произтича от правни сделки и по отношение на нея само на това основание претенцията по чл.288, ал.2 от ГПК /отм./ е неоснователна.
Съдът е приел, че всяка една от допуснатите до делба жилищни сгради представлява самостоятелен обект, тъй като същите са построени през 1953 година и по отношение на тях, като заварени жилищни самостоятелни обекти не следва да се прилагат изискванията на въведените по-късно правила и норми за жилищните обекти с СПН и Наредба №7 от 22.12.2003 година.
Като е приел, че допуснатите до делба жилищни сгради отговарят на изискванията за самостоятелни обекти, съдът е разпределил делбените имоти на основание чл.292 от ГПК /отм./, като в дял на съделителите А. и В. Т. и поставена по-голямата сграда, а в дял на съделителя М по-малката сграда. Съдът е приел, че теглене на жребие, като способ за извършване на делбата е неприемлив и неподходящ в конкретния случай, доколкото имотите, предмет на подялбата се неравни по своята площ, както и че дяловете на съделителите се различават съществено.
Повдигнатия от жалбоподателите материалноправен въпрос – отговарят ли на изискванията за самостоятелни обекти сгради, без самостоятелен санитарен възел и могат ли същите да бъдат предмет на поставянето им в самостоятелен дял на основание чл.292 от ГПК /отм./ при извършването на делбата, не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, в т.ч. и с приложените към касационната жалба съдебни решения. Р 341/1994 г. по гр.д. №109/1994 г. касае новообособено жилище от съществуваща сграда, като новото обособено жилище, както е приел ВКС в това решение, следва да отговаря на изискванията за самостоятелност по Наредба №5/1977 г. и по отношение на санитарните възли. В случая не се обособява ново жилище от съществуваща сграда, а се касае за съществуващи самостоятелни обекти, спрямо които не се прилагат СПН и новата наредба №7/2003, както и изискванията на посочената в това съдебно решение Наредба №5/1977 година, доколкото по отношение на заварените към влизането в сила на изискванията за строителни правила и норми жилищни обекти не се прилагат тези изисквания, а се приема, че същите са самостоятелни жилищни обекти и могат да бъдат предмет на делба и поставяне в дял. Приетото от въззивния съд е в съответствие с практиката на ВКС, доколкото по делото съдът е приел за установено, че жилищните сгради, предмет на делбата, са построени през 1953 година, т.е. преди влизането в сила на СПН и Наредба №5/1977 година. Представеното по делото Р №69/1995 г. по гр.д. № 951/1994 година касае делба на неурегулиран парцел ****о отношение на изискванията за повърхност и лице. Не налице противоречие на приетото от въззивния съд с това съдебно решение, тъй като в случая не се извършва делба на дворното място, а съдът е приел, че същото е неподеляемо и с решението същото е оставено в съсобственост между страните.
По отношение на приложимостта на нормата на чл.288, ал.2 от ГПК /отм./ и наличието на противоречие на приетото от съда със съдебната практика, съдът приема, че не са налице касационни основания за допускане до касационно обжалване на решението, на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. С представеното по делото решение №381/1967 г. по гр.д. №2345/1966 г. на ВС на РБ действително е прието, че сънаследник, който е придобил част от съсобствения имот не само по силата на наследяване, но и от правна сделка, може да се конкурира с по отношение на претенция за възлагане на имот по чл.288, ал.2 от ГПК /отм./. С ТР №1/2004 на ОСГК т.8, предвид уеднаквяване на практиката на съдилищата по приложението на нормата на чл.288, ал.2 от ГПК /отм./ в тези случаи, е прието обратното и постановеното от въззивния и районния съд е в съответствие с т. 8 от същото решение на ОСГК.
По изложените съображения, не са налице сочените от жалбоподателите касационни основания по чл.280, ал.1 от ГПК и решението на Окръжен съд – Перник не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от горното, състав на Второ отделение на гражданска колегия на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №153/30.06.2009 година, постановено от Окръжен съд – Перник, по гр.д. № 282/2009 година, с което е оставено в сила решение № 729/22.12.2008 г. постановено по гр.д. № 1449/2006 г. от Районен съд – Перник.
Председател: Членове: 1. 2.