О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 83
гр. София, 01.02.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 68 по описа за 2010од. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О. П. против решение №459/13.10.2009 г. По въззивно г.д. № 209/2009 г. На Окръжен съд – Пазарджик, с което е оставено в сила решение на Районен съд – Пазарджик, с което е отхвърлен предявения от О. П. ревандикационен иск с правно основание чл.108 от ЗС.
С изложението си на касационните основания, жалбоподателят мотивира искането си допускане до касационно обжалване с произнасяне на въззивния съд по материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС по подобен вид спорове, както и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. Към изложението на касационните основания са приложени и решения на ВКС, цитирани в изложението.
В срока за отговор на касационната жалба, отговор е постъпил от Министерство на отбраната, с който се оспорва наличието на касационните основания за допускане до касационно обжалване на решението на въззивния съд.
Състав на ВКС, второ отделение на гражданска колегия, след преценка на сочените основания по чл.280, ал.1 от ГПК, намира следното:
Касационната жалба е подадена в срок и е насочена против решение на въззивен съд, което подлежи на обжалване, в т.ч. и с оглед цената на предявения иск, която е над 1000 лева, определена въз основа на пазарната цена на имота по приетото по делото заключение на тричленната съдебно-техническа експертиза, доколкото по делото липсва удостоверение за данъчна оценка.
Съществения материалноправен въпрос, за който жалбоподателят твърди, че е разрешен в противоречие с установената практика на ВКС е, наличието на предпоставките за придобиването на собственост от общините, визирани в разпоредбата на пар.7, ал.1, т.6 от ПЗР на ЗМСМА. Въззивния съд е приел, че ищецът не е доказал правото си на собственост върху имота, а оттам и че не е налице първата предпоставка за основателност на предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС. Съдът е приел, че не е била налице предпоставката на пар.7, ал.1, т.6 от ЗМСМА, доколкото спорния имот не е от категорията имоти, посочени в същата законова разпоредба – не е обект от общинската инфраструктура с местно значение, предназначен за задоволяване на административните потребности на общината, здравно, образователно, културно, битово, спортно или комунално обслужване на населението.
В посочената правна норма на пар.7, ал.1, т.6 от ПЗР на ЗМСМА не се дава легална дефиниция кои обекти от местната инфраструктура служат за задоволяване на потребностите на населението на съответната община – в случая спортните потребности, предвид характеристиките на спорния имот, свързани с неговото предназначение и функции. По същия въпрос липсва и единна съдебна практика на ВКС. Спорен е въпросът и към кой момент следва да се налице предпоставките за придобиването на правото на собственост от страна на общината на соченото основание – пар.7, ал.1, т.6 от ПЗР на ЗМСМА, дали към момента на влизане в сила на закона или това придобиване на правото на собственост може да настъпи в по-късен момент, по който материалноправен въпрос се е произнесъл въззивния съд.
Предвид гореизложеното, състав на Второ отделение на гражданска колегия на ВКС счита, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК – описания по-горе материалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, като обжалваното решение следва да се допусне до касационно обжалване.
По делото липсва удостоверение за данъчна оценка на имота, а доколкото имотът се претендира като имот частна общинска собственост, то на основание чл.71, ал.2 във вр. с чл.84, ал.1, т.3 от ГПК, жалбоподателят дължи държавна такса, която следва да се определи на основание чл.69, ал.1, т.2, пр.второ от ГПК – по пазарната цена на имота. По делото е прието заключение на тричленна експертиза, от която е видно, че пазарната цена на имота е в размер на 863 000 лева, като дължимата държавна такса е в размер на 4 315 лева, определена съобразно разпоредбата на чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси … /ПМС №38/2008 г./.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №459/13.10.2009 година на Окръжен съд – Пазарджик, постановено по гр.д. № 209/2009 година, с което е оставено в сила решението на Районен съд – Пазарджик, по гр.д. № 2049/2005 година.
Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание на …………………………… , за която дата да се призоват страните.
Указва на жалбоподателя О. П., да внесе в седмичен срок по сметката на ВКС дължима пропорционална държавна такса в размер на 4 315 лева.
Председател: Членове: 1. 2.