О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 518
гр. София, 20.05.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 641 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на В. А. Д. и Д. Д. Д. против решение №299 от 30.10.2009 година, постановено по в.д. № 173/2009 г. от Окръжен съд – Хасково. С обжалваното решение е отменено решение на Районен съд – Хасково, с което е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ и е постановено ново, с което предявения иск е уважен.
В срока по чл.287, ал.1 от ГПК е подаден отговор от ответника по касационните жалби П. Я. Р., с който се оспорват жалбите.
Касационната жалба е подадена в срок, насочена е против решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Съдът е приел, че предявения иск е основателен, като е счел правната сделка, осъществена през 1048 г. е достатъчно основание за да се направи извод, че към момента на внасяне в ТКЗС, процесния имот е принадлежал на наследодателя на ищците, а не на този на ответниците. Въз основа на тези свои изводи, въззивния съд е отменил решението на районния съд, като е уважил изцяло предявения иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ.
В изложението на касационните основания се сочи, че в противоречие с практиката на ВКС, въззивния съд не се е произнесъл по наличието на правен интерес при предявяването на иска с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, който се обуславя от наличието на висяща административна процедура пред ОСЗГ, по заявление на ищците за възстановяване на правото на собственост върху спорния имот в тяхна полза.
Правния интерес при установителните искове, в т.ч. и при предявен иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, е абсолютна процесуална предпоставка. Въззивния съд не се е произнесъл по наличието на правен интерес по предявения установителен иск за собственост, като съгласно практиката на ВКС, обобщена в ТР № 1/1997 г. по гр.д. №1/1997 г., т.2 на ОСГК, при предявения установителен иск на това правно основание, съдът дължи произнасяне относно наличието на правен интерес. Възприетото от въззивния съд е в противоречие с цитираното от жалбоподателя тълкувателно решение, по повдигнатия процесуалноправен въпрос, а именно – дължи ли произнасяне съдът по наличието на правен интерес при предявен иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, обусловен от наличието на висящо административно производство по чл.14, ал.1-3 от ЗСПЗЗ или възможност то да бъде образувано. Тълкувателните решения, издавани във връзка с правомощията на ВКС по чл.124 от Конституцията на РБ и приемани на основание чл.124 от ЗСВ са задължителни за съдилищата и представляват практика на ВКС по смисъла на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, като възприетото разрешение на повдигнатия процесуалноправен въпрос в противоречие с цитираното тълкувателно решение е основание за допускане до касационно обжалване на решението на въззивния съд.
Жалбоподателите поставят и процесуалноправен въпрос – допустим ли и е иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ по отношение на земеделски имот, възстановен с решение на поземлена комисия с план за земеразделяне, а не в стари, реални граници. Сочи се, че въззивния съд е приел за разглеждане предявения иск, без да се произнесе по допустимостта ме в горния смисъл, което негово разрешение на въпроса по допустимостта на предявения иск е в противоречие с възприетото от ВКС в Решение №409/31.05.2006 година на ВКС по гр.д. №2977/2004 г. на ІV г.о. Доколкото цитираното е представено решение не е задължителна практика на ВКС по смисъла на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, същото следва да се приеме като основание за допускане до касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1, т.2 от ГПК – поради противоречиво разрешаване на посочения процесуалноправен въпрос от съдилищата.
На жалбоподателите следва да се укаже да внесат държавна такса по сметката на ВКС в размер на по 100 лева, всеки един от тях, предвид допускането на въззивното решение до касационно обжалване и разглеждането на касационните им жалби по същество.
Водим от горното, състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №299 от 30.10.2009 година, постановено по в.д. № 173/2009 г. от Окръжен съд – Хасково.
Указва на жалбоподателите В. А. Д. и Д. Д. Д. и двамата от гр. С., съдебен адрес гр. С., ул.”Ц” №8, ет.2, офис №7, адв. М да внесат държавна такса по сметка на ВКС в размер на по 100 лева всеки един от тях.
Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание за …………………………… , за която дата да се призоват страните.
Председател: Членове: 1. 2.