О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 28
София 22.02.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като изслуша докладваното от съдията Николова гр. дело № 5706 от 2015 година по описа на ВКС, ІІ г. о. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 248, ал. 3, във връзка с ал. 1 ГПК.
Подадена е молба от Д. Н. Й. от [населено място], чрез адвокат Н. Н., АК-В. Т., за допълване на определение № 204 от 11.12.2015г. по гр. д. № 5706/2015 год. на ВКС, II г. о. с произнасяне по искането за присъждане на разноските, направени в производството по реда на чл. 307 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение от 12.03.2015г. по гр. д. № 973/2014г. на ОС- Велико Търново в размер на 1 000 лв. за заплатеното адвокатско възнаграждение.
Насрещната страна Ю. И. Д. от [населено място] оспорва молбата, възразява за прекомерност на заплатеното адвокатското възнаграждение с искане да бъде намален размера му, съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК. Съображенията са свързани с осъществената защита на другата страна, свеждаща се до подаване на отговор на молбата за отмяна, без явяване в съдебно заседание, поради което счита, че възнаграждението не е съобразено с положения труд и сложност на делото, както и с Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Като разгледа молбата, въз основа на данните по делото, настоящият състав на II г. о. на ВКС, намира същата за процесуално допустима, а по същество за частично основателна, поради следното:
С постановеното определение № 204 от 11.12.2015 год. по гр. д. № 5706/2015 год. касационният съд оставил без разглеждане като процесуално недопустима подадената от Ю. И. Д. молба за отмяна на решението от 12.03.2015г. по гр. д. № 973/2014 год. на ОС-Велико Търново и прекратил образуваното производство. Съдът е пропуснал да се произнесе по присъждане на разноските, макар и искане от ответника по молбата за отмяна в този смисъл да е направено своевременно в подадения отговор, като е представено и доказателство за заплатен адвокатски хонорар на адвокат Н. Н., АК-В. Т. в размер на 1 000 лева /договора за правна защита и съдействие/. С оглед прекратяване на производството по отмяна на влязлото в сила решение на ответника в него следва да бъдат присъдени направените разноски, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, поради което и определението на касационния съд следва да се допълни в този смисъл. Липсата на представен списък на разноските по чл. 80 ГПК в тази хипотеза не е основание да се откаже допълване на определението, съгласно т. 8 от ТР № 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият състав намира за основателно направеното от Ю. Д. възражение за прекомерност на заплатеното от Д. Й. адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските, но не по-малко от минимално определения размер, при наличие на предпоставката заплатеното адвокатско възнаграждение да е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. С оглед разпоредбите на чл. 9, ал. 4, вр. с ал. 3 и чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съобразявайки, че обжалваемият интерес по делото за отмяна е в размер на 3 000 лева, съдът в настоящото производство не може да присъди по-малко от 330 лева. Подадената молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, поради това, че същата се явява просрочена, съгласно чл. 305 ГПК. В подадения отговор, за изготвянето на който се претендира присъждането на разноски, не е релевирано възражение по допустимостта на процеса на това основание, изброено е какво предписват законовите разпоредби, във връзка с основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5, изразено е негативно отношение към процесуалното поведение на молителката в инстанционното производство, цитирана е разпоредбата на чл. 51, ал. 3 ГПК, направен е бегъл анализ на релевантните юридически факти. Настоящият състав на ВКС намира, че така подаденият отговор има по-скоро бланкетен характер, поради което и счита, че на ответника следва да се присъдят разноски в размер на половината от заплатеното от него адвокатско възнаграждение, което съответства на разпоредбите на чл. 9, ал. 4, вр. с ал. 3, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 год.
С оглед на горните съображения и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, настоящият състав на ВКС, II г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА определение № 204 от 11.12.2015 год. по гр.д. № 5706/2015 год. на ВКС, II г. о., като
ОСЪЖДА Ю. И. Д., ЕГН [ЕГН], с посочен постоянен адрес в [населено място], [улица], ет. 2 и настоящ адрес в [населено място], район „О.”, [улица], вх. „А”, ет. 4, ап. 17 да заплати на Д. Н. Й., с ЕГН [ЕГН], [населено място], ул. „Д-р П. Б.“ № 1, вх. „Б” разноски за производството в размер на 500 лв. /петстотин/ лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. Н. Й. от [населено място] за допълване на определение № 204 от 11.12.2015 год. по гр.д. № 5706/2015 год. на ВКС, II г. о. за разликата над 500 лв. до претендираните 1 000 лв. /хиляда/ лева –разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: