3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 235
гр. София, 07.03.2011 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на втори март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова.
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 23 по описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ПК”С. – К.”[населено място], общ.С., против решение № 300/29.10.2010 г., постановено по гр.д.№ 851/2010 г. от Окръжен съд – Велико Търново.
Ответниците по касационната жалба не са взели становище.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
По предявения установителен иск за собственост, въззивния съд е приел същия за основателен. Крайния извод на съда относно основателността на иска е обоснован от възприетото от него от фактическа страна по спора, а именно, че ищецът е владял спорния имот за периода от 1994 г., когато е сключен предварителния договор между него и продавача по предварителния договор – 21.09.1994 г., до 22.11.2007 г., като през периода до 22.11.1997 г. е изтекъл десетгодишния давностен срок, за придобиването на имота по давност. Прието е, че владението е явно, непрекъснато и необезпокоявано за посочения по-горе период, като съдът е съобразил и разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСВОНИ, ограничаваща срока на придобивната давност. За да достигне до извод за владението върху имота, упражнявано от страна на ищеца за посочения период, съдът е обсъдил свидетелските показания по делото и останалите събрани доказателства.
В изложението на касационните основания се сочи, че въззивния съд се е произнесъл по материалноправни въпроси в противоречие със задължителна съдебна практика – основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, както и който е разрешаван противоречиво от съдилищата – основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, доколкото се сочи противоречие с решения на ВКС, постановени по реда на ГПК /отм./. Сочи се и наличие на произнасяне по правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, за допустимост на касационното обжалване.
Не се сочи конкретен правен въпрос, който да е разрешен от въззивния съд при наличието на основанията по чл.280 от ГПК, обуславящи допустимостта на касационното обжалване. Сочените въпроси /доколкото може да се приеме, че такива са посочени/, касаят приложимостта на разпоредбата на разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗС и института на придобивната давност. Твърденията в изложението на касационната жалба не са за произнасяне от страна на въззивния съд в противоречие с практиката на ВС и по въпрос, противоречиво разрешаван от съдилищата относно предпоставките за основателност на претенция, основаваща се на твърдения за право на собственост, придобито на горното основание, а представляват твърдения за факти и обстоятелства, които според касатора, въззивния съд е възприел неправилно. Тези твърдения на касатора се свеждат до неправилно възприемане от страна на въззивния съд на спора от фактическа страна, предвид събраните по делото доказателства. Сочените от жалбоподателя съдебни решения подкрепят неговата теза, но с оглед неговите твърдения за наличие на факти и обстоятелства, различни от възприетото от въззивния съд от фактическа страна. В производството по чл.288 от ГПК е недопустима проверката на фактите по делото, възприети от въззивния съд и на основаната от доказателствата по делото фактическа обстановка, въз основа на която съдът е направил своите правни изводи. Необосноваността на съдебния акт не е сред основанията, предвидени в разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК, годни до обосноват допустимост на касационното обжалване, а е основание за касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл.281 от ГПК, т.е. наличието на необоснованост следва да се преценява при разглеждане на касационната жалба по същество, след като са налице основанията, предвидени в разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК. В производството по чл.288 от ГПК, имащо за цел селектирането на касационните жалби, предвид факултативния характер на касационното обжалване, е недопустимо проверката на обосноваността на решението, като в тази насока всички доводи на касатора, касаещи неправилно /според него/ възприемане на фактите по делото относно осъществяваното от ищеца владение върху имота, са неотносими към настоящото производство.
На същото основание са неотносими и твърденията за наличие на съществено процесуално нарушение, доколкото процесуалните нарушения са касационно основание, но съгласно разпоредбата на чл.281 от ГПК, водещи до неправилност на съдебното решение и тяхното наличие следва да се преценява в производството по разглеждане на касационната жалба, не и в производството по чл.288 от ГПК, доколкото не са включени като касационно основание по чл.280 от ГПК.
По изложените съображения, не са налице сочените от касатора основания за допустимост на касационното обжалване на решението на въззивния съд.
Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 300/29.10.2010 г., постановено по гр.д.№ 851/2010 г. от Окръжен съд – Велико Търново.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.