О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 186
гр. София, 21.02.2011 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 4 по описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р.”С.”[населено място], обл.Х., против решение № 221/30.09.2010 г., постановено по гр.д.№ 427/2010 г. от Окръжен съд – Хасково.
С писмени отговори, ответниците по касационната жалба оспорват наличието на касационни основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
По предявените субективно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и чл.108 от ЗС, въззивния съд е приел същите за неоснователни. За да достигне до този извод, съдът е счел довода на ищеца Р.”С.”[населено място], обл.Х., че е придобил правото на собственост върху спорния недвижим имот на основание чл.79, ал.1 от ЗС, за недоказан от доказателствата по делото. Съдът е приел, че след изграждането на постройката – сладкарница в[населено място] извор, обл.Х., общ.С., през 1987 г., кооперацията е владяла имота, до 2003 г., когато същия е бил иззет от общината по административен ред. Приел е, че за периода от 1990 г. до 1996 г. е съществувала забраната на чл.86 от ЗС за придобиване на имоти държавна или общинска собственост на основание давностно владение. Имотът е актуван като държавен през 1987 година, отразен е като дълготраен актив в активите на общината, поради което съдът е приел, че и по отношение на него следва да се приложи ограничението на разпоредбата на чл.86 от ЗС. Съдът е приел, че след 1996 г. имотът също е владян за период от време от кооперацията /по данни от делото за период от 1996 до 1999 г., като от 1999 г. отдаването на имота под наем е от страна на общинската администрация/, но този период от време не е достатъчен за да се приеме, че имотът е владян повече от 10 години и съответно да е придобит по давност от ищцовата кооперация. Поред липсата на предпоставки за прилагане на разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗС и изтекъл срок на давностно владение от страна на ищеца, съдът е счел неговото твърдение по исковата молба, че е придобил именно на това основание правото на собственост върху постройката, за неоснователно.
В изложението на касационната жалба се сочи, че въззивния съд се е произнесъл по материалноправни въпроси, противоречиво разрешавани от съдилищата, както и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – касационни основания съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК, за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Сочените въпроси от страна на касатора са относно приложението на разпоредбата на чл.86 от ЗС /в редакцията му към 1987 г./ придобиване на имот по давност от страна на кооперация, по отношение на държавата, както и възможността да се придобие имот на основание давностно владение, започнало преди влизане в сила на изменението на чл.86 от ЗС от 1990 г.. Поставя се и въпрос, може ли актуването на имот като държавен, да се противопостави на владението на кооперативна организация, преди изменението на разпоредбата на чл.86 от ЗС през 1990 г. Горните въпроси се поставят, като се твърди, че тях е налице противоречиво разрешаване от съдилищата, като се сочат решения на ВС и ВКС, постановени по реда на ГПК /отм./, както и се твърди, че съществува и непълнота в закона /без да се посочва в коя правна норма и в какво се изразява тази непълнота/, както и че произнасянето по тези въпроси ще е от значение за развитие на правото.
Така поставените правни въпроси са неотносими към настоящия спор и към производството по чл.288 от ГПК. За да е относим правния въпрос към спора в настоящото производство, то съдът следва да се е произнесъл по него в смисъл, различен от разрешението дадено от съдилищата /предвид позоваването на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК/ или да се е произнесъл по въпрос, свързан с тълкуването на неясна или противоречива правна норма или по приложението на която липсва съдебна практика. При всички случаи обаче,по сочения правен въпрос следва да е налице произнасяне от въззивния съд и това негово произнасяне да е обосновало извода на съда относно основателността на предявените искове. В случая, съдът не е отрекъл възможността на кооперативна организация да придобие имот на основание давностно владение по отношение на държавата, до изменението на разпоредбата на чл.86 от ЗС през 1990 година, напротив, приел, че осъщественото владение до изменението на чл.86 от ЗС през 1990 година, както и осъщественото след 1996 г. не е достатъчно във времево отношение, за да се придобие имота по давност, предвид изискването на чл.79 от ЗС, за осъществявано десетгодишно владение. В този смисъл не е налице и противоречие с възприетото становище по поставените правни въпроси с р.2183/01.12.1995 г. по гр.д.№2699/1994 г. на ІV г.о. на ВС, касаещо липсата на обратно действие на законовата забрана на чл.86 от ЗС /1990 г./ и с решение №2145/24.01.2006 г. по гр.д.№1386/2004 г. на ІV отд. На ВКС, в което е възприето становището, че законовата забрана на чл.86 от ЗС не следва да се прилага по отношение на кооперативни организации, но за периода преди изменението на чл.86 от ЗС от 1990 г., видно от спора по това конкретно дело. Липсата на произнасяне по така поставените правни въпроси от въззивния съд, води и до липса на относимост на така формулираните правни въпроси към производството по чл.288 от ГПК.
На това основание следва да се счете позоваването и на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по отношение на същите правни въпрос, като основание за допустимост на касационното обжалване, за неоснователно. За пълнота следва да се посочи, че липсва посочване в каква насока е неясна или противоречива разпоредбата на чл.86 от ЗС /дори да се приеме, че касаторът е имал нея предвид/ и в каква насока следва да се осъществи тълкуването й, предвид правомощията на касационния съд в тази насока.
Предвид изложеното, съдът счита, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. На основание чл.78, ал.3 във вр. с чл.81 от ГПК, в полза на ответниците по касационната жалба следва да се присъдят направените за производството по чл.288 от ГПК, съдебни разноски – в полза на [община], сумата 600 лева, заплатено адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие №31/07.12.2010 г. и на Е. А. Ю. и А. Ю. Ю. сумата 300 лева, заплатено адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие от 14.12.2010 г.
Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 221/30.09.2010 г., постановено по гр.д.№ 427/2010 г. от Окръжен съд – Хасково.
ОСЪЖДА Р.”С.”[населено място], обл.Х. да заплати на [община], сумата 600 лева, заплатено адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие №31/07.12.2010 г. и на Е. А. Ю. и А. Ю. Ю. и двамата от[населено място], обл.Х., сумата 300 лева, заплатено адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие от 14.12.2010 г..
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.